ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

web | Жената - грешната и святата

Като южния пролетен вятър
ти ме грабваш на свойте криле
и ме носиш отново в земята
със широкото равно поле,

сред уханните пъстри градини
и разцъфнали жълти поля,
дето някога мойто детинство
своя сребърен смях разпиля.

То ли днес ме възкръснало води
с твойте мънички нежни ръце,
или вятърът - скитник безроден -
вее спомени в мойто сърце?!

Все едно, духай, пролетни ветре,
вей се, мъничка бяла ръка,
аз ще стигна със вас бреговете
на далечната родна река.

Като степните волни табуни
препуснете нататък в галоп,
ето тихия, белия Дунав
с побеляло от мъдрост чело.

Аз изкъпвам във него сърцето си,
пак съм малко безгрижно дете
и в цъфтящите жълти полета
тичам днес и лудувам със теб.

Тъй е свежо и синьо небето,
тъй е звънък и чист твоят смях -
радва ме днес всяко малко цвете,
родна ми е цялата земя!

© Пенка Цанева-Бленика
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019