ВАРВАРИ

web

Последната ни дума "красота" е,
умирайки, прободени от меч,
и погледът, угасвайки, блуждае
в зеленото, простряно надалеч.

Те толкоз красота са осквернили
и наранили толкова души,
зад тях остават мрачните могили,
разкъсващи тъй равната ни шир.

Не са пожалили невинност чиста
и тъпкали са грубо със нозе,
защото нежността не се разлиства
във грубото и варварско сърце.

Засищат свойте нужди, свойте страсти,
препускат в материалния си свят
и вътре в тях чудовищно нараства
неутолимият от нищо глад.

Блестят очите им като на вълци
и хапят себе си, щом няма друг,
светът им прост е, те не се объркват
от мисли за поезия и лукс.

И само храмовете ни - руини,
напомнят, че сме били преди тях,
и песните си, тъжни и без рими,
припяваме, задавени от прах.

И свириме на арфи, но без струни,
защото арфите ни са без глас,
и вместо букви пишем само руни,
без вяра, че ще ги четат след нас.

Останки от народа - повелител
на хиляди народи и земи,
живеем днес покорни и се скитаме,
за да забравим колко сме сами.

Но някой ден дивакът ще издяла
в дървото тромав образ на жена
и с туй ще почне бавната раздяла
със неговата дива същина.

Дивакът ще расте. И ще копнее
за светло, за любов, за красота,
ще търси начина да проумее
загадките на хиляди неща.

Ще почне да създава теореми
и с сгради да пробожда небесата
и пак ще иска всичко да превземе,
но този път с ума, а не с ръката.

Ще скрие варварските си инстинкти
зад маските, културни и прекрасни,
и много поколения ще минат,
докато маските с лицето сраснат.

И всичко ще е хубаво. Тогава
ще дойдат нови варвари. Часовникът
ще отбележи новото начало
на послеслов, превърнат в предисловие.

Ще гинат старите културни варвари,
а новите ще сеят разрушение.
Един от старите ще го заварят
да пише някакво стихотворение.

Последната му дума "красота" ще е,
умирайки, прободен той от меча,
очите му ще гаснат, но блуждаещи
в зеленото, простряно надалече.

© Милен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2019, № 2 (231)