Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВАРВАРИ

web

Последната ни дума "красота" е,
умирайки, прободени от меч,
и погледът, угасвайки, блуждае
в зеленото, простряно надалеч.

Те толкоз красота са осквернили
и наранили толкова души,
зад тях остават мрачните могили,
разкъсващи тъй равната ни шир.

Не са пожалили невинност чиста
и тъпкали са грубо със нозе,
защото нежността не се разлиства
във грубото и варварско сърце.

Засищат свойте нужди, свойте страсти,
препускат в материалния си свят
и вътре в тях чудовищно нараства
неутолимия от нищо глад.

Блестят очите им като на вълци
и хапят себе си, щом няма друг,
светът им прост е, те не се объркват
от мисли за поезия и лукс.

И само храмовете ни - руини,
напомнят, че сме били преди тях
и песните си, тъжни и без рими
припяваме, задавени от прах

И свириме на арфи, но без струни,
защото арфите ни са без глас,
и вместо букви пишем само руни,
без вяра, че ще ги четат след нас.

Останки от народа - повелител
на хиляди народи и земи,
живеем днес покорни и се скитаме,
за да забравим колко сме сами.

Но някой ден дивакът ще издяла
в дървото тромав образ на жена
и с туй ще почне бавната раздяла
със неговата дива същина.

Дивакът ще расте. И ще копнее
за светло, за любов, за красота,
ще търси начина да проумее
загадките на хиляди неща.

Ще почне да създава теореми
и с сгради да пробожда небесата
и пак ще иска всичко да превземе,
но този път с ума, а не с ръката.

Ще скрие варварските си инстинкти
зад маските, културни и прекрасни,
и много поколения ще минат,
докато маските с лицето сраснат.

И всичко ще е хубаво. Тогава
ще дойдат нови варвари. Часовникът
ще отбележи новото начало
на послеслов, превърнат в предисловие.

Ще гинат старите културни варвари,
а новите ще сеят разрушение.
Един от старите ще го заварят
да пише някакво стихотворение.

Последната му дума "красота" ще е,
умирайки, прободен той от меча,
очите му ще гаснат, но блуждаещи
в зеленото, простряно надалече.

 

 

© Милен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2019, № 2 (231)