НА СЕВЕР

web

Отново сме поели път на север,
Студът прониква в кухото на костите,
Кръвта замръзва и горчат въпросите
За смисъла на наш'то пътешествие.

Предадоха се двама и останаха
Да спят сред бялата, враждебна пустош.
Така решиха. Ние продължаваме.
И вярата е нашият съюзник.

Дори и кучетата разболяват се,
В очите им, измъчени и жълти,
Лежат предчувствия за много мъртви.
Оставяме ги. Ние продължаваме.

В главите ни обърква се пространството
И северът е равнозначен с юга.
Къде вървим? Дали посока друга
Не ни отвежда някъде в забравата?

Разпъваме палатките. Почиваме.
Сухарите пробождат сухо гърлото,
Обсъждаме идеи и отхвърляме,
А вън вали и скоро сме засипани.

Привършва въздуха. Свещта догаря.
Единствено остава да се молиме.
Снегът е спрял, небето се разтваря
И слънцето разрошва с пръсти полюса.

© Милен Пенев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2019, № 5 (234)