ТУРИСТЪТ В КОНТЕКСТА НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Миглена Горанова

web

---

Summary: The article is an attempt to construct the image of the tourist from an anthropological point of view. Tourism is therefore analyzed as a meeting with cultural differences and a focus on relationship between tourists and locals. Presented is the perception of a tourist as a global expert and travel as a means to leave the reality of daily routine commitments and obligations.

Keywords: Tourist, cultural tourism, anthropology, travel

---

Във всекидневието свързваме туризма и туристите¹ с икономическия прочит на пътуването, много често със статистически данни за техния брой по месеци, години, за нарастване или намаляване на интереса към определено място. Например каква е посещаемостта в дадена страна, регион, град или ваканционно селище? В други случаи наблюдаваме снимки от места, определяни като красиви дестинации, проследяваме маршрути, по които можем да стигнем до тях, обсъждаме какво ще видим, ако изберем дадена дестинация. В съвременния глобален свят туризмът прави различни места видими, подрежда ги на картата на света, много често ги полага едно до друго независимо от географската им определеност. Тези места се превръщат и в пространства на среща на хора с различна култура, с различни представи за света, с различни начини на живот. Затова наричат туризма "икономика на другостта, на различието"².

Антропологията е социална наука, която изследва културите, разбирани като начин на живот. Насочеността й към изучаване на обществата, различните култури и тяхното взаимодействие доближава антрополозите изследователи и туристите в срещите им с културни различия. Можем да допуснем, че антрополозите и туристите имат много общо помежду си като "откриватели" на нови светове. И едните, и другите отделят време, за да се запознаят и проучат културни явления и ритуали на обществото, разбира, се с различна степен на задълбоченост в опознаването и анализа. Но и антропологът, и туристът имат статут на външен човек за местното население, за тези, които посрещат. Те са външни с различна култура и възприятие за заобикалящата ги реалност. Въпреки това антропологията започва да се вълнува от туризма сравнително късно. До 70-те години на миналия век, малко изследователи антрополози проявяват интерес към туризма (Cousin 2016). Днес има сериозни изследвания, които разкриват именно туризма като сфера на среща между хора с културни специфики и туриста като "сбъднатата мечта" на постмодерното време - мобилният човек.

Определението за туристическата индустрия е дадено през 1971 г. на Конференцията на ООН по търговия и развитие. "Според него туристическата индустрия представлява съвкупност от производствени и непроизводствени видове дейности, насочени към създаването на стоки и услуги за пътуващи лица" (Рибов 2007: 9). Като цяло туристическата индустрия обхваща хотелиерството, ресторантьорството, турооператорската дейност, както и специализирания туристически транспорт.

Аналогичен подход към туристическата индустрия предлага и Световната организация по туризъм. Според нейната класификация туристическата индустрия се дели на специфична и неспецифична. Специфичните продукти за туризма включват всички стоки и услуги, за които посетителите правят разход. Те заемат съществен дял в потреблението на посетителите и тяхното отсъствие и липса създава значителен дискомфорт в туристическото потребление (напр. карти, сувенири, пощенски картички и др.). Стоките и услугите, които не отговарят на тези критерии, спадат към неспецифичната за туризма индустрия. Това са стоки и услуги, които се произвеждат и предлагат независимо от туризма и туристическото потребление (Рибов 2007: 9). Казано по друг начин това са продуктите за всички или развиването на местната икономика въпреки туризма. Когато населеното място има поминък, различен от туристическото му развитие. Например пристанища, фабрики и др.

Туристът

Как се описва туристът с оглед неговата мобилност и подвижност в пространството? Интересна гледна точка за интерпретация е "временно освободен човек, който доброволно посещава място извън дома си с цел да преживее промяна" (Hosts 1989: 21). За туристите може да говорим и да ги възприемаме като глобалните експерти на съвременния свят (Дичев 2005: 161), защото те посещават и се сблъскват с местната култура. Така те споделят видяното и преживяното на своите близки и през собствената си призма на разбиране създават своя разказ за преживяното.

Когато говорим за движение на хора в различни географски пространства, можем да разгледаме и движението на туристите през перспективата на миграционен временен процес или на мобилност. З. Бауман разграничава два типа мобилност - транснационални или глобални туристи, които се движат свободно между континентите. Те пътешестват за бизнес, ваканции или са скитници, които са принудени да бъдат мобилни заради бедност или насилие на местата, където живеят (Кръстева 2014: 46). В повечето случаи в рамките на туризма посоката на движение се случва от по-развитите страни към по-слабо развиващите се. Туристите се местят, защото възприемат света като техен глобален хоризонт, който е неустоимо привлекателен, пътешестват, защото такова е тяхното желание (Бауман 1999: 117). Мобилността се приема като залог за успех, тя е знак, маркер за успех и за адекватно поведение в постмодерния свят.

Мобилността става норма на поведение (Кръстева 2014: 48) и гарантира успешен начин на живот. Днес туристът е съвременният изследовател. Желанието му за мобилност и опознаване на светове, различни от неговия, го води към нови и нови пространства, към нови преживявания. Така той излиза от контекста на обичайната си среда, това означава да преодолее рутинни пътувания, местата, които се посещават редовно, ежедневните ангажименти. Туристът е индивид, който не може да живее само на едно място. Може да се направи паралел между начина на пътуване на туриста днес, който прескача от една географска ширина в друга, с преминаването от света на профанното в сакралното и обратно в предмодерните времена. Затова развитието на тази логика води до идеята, че туризмът е религия на развития свят (Дичев 2005: 161). Тук трябва да уточним, че в зависимост от продължителността на престоя си посетителят попада в категорията турист с престой над 24 часа, поне с една нощувка, и екскурзиант, с престой под 24 часа, което съответно изключва и пренощуване (Рибов 2007: 8).

Определението, което Световната организация по туризъм дава за туриста, е прието през 1968 г. - "туристите са временни посетители, пребиваващи най-малко двадесет и четири часа в посетеното населено място и целта на чието пътуване може да бъде класифицирана в една от следните позиции: а) отдих (отдих, почивка, здраве, образование, религия и спорт) или б) бизнес (среща)". Смята се, че терминът "турист" вероятно е бил използван за първи път от Стендал (1838) в "Mémoires d'un touriste" (Mccabe: 2009). Една от най-ранните дефиниции, дадени за туристите, ги определя като "хора с временни пътувания далеч от дома, които харчат пари, получени от мястото, което обитават, а не от мястото, което посещават" (Ogilvie, Shaw, Williams 1994: 68). През 1937 г. Лигата на нациите счита за турист индивид, който пътува за период от 24 часа или повече в страна, различна от тази, в която обикновено пребивава (Ogilvie, Shaw, Williams 1994: 66). Тази ранна дефиниция засяга международните туристи и включва ограничение във времето за пребиваване. Определението предполага, че всички пътници са туристи, но то изключва ученици и работещи, които пътуват всекидневно, както и пътуващи и пътници, които не остават в държава за повече от 24 часа (Ghanem 2017).

За "временно освободения човек" туризмът е една от необходимите структурирани паузи на всекидневието в живота му, характерни за всички общества. Той е средство за времеви изход от рутината на всекидневните роли, изпълнявани от индивидите. Тази форма на бягство, характерна за модерните индустриални общества, попада в набора от необичайни поведения от игри, ритуали, церемонии, състояния на съзнанието, поклонение и т.н. (Graburn 1977b: 17-31). Всички тези културни форми са външни и непознати за индивида, защото се различават от неговата култура и възприятия.

Това бягство от реалността обаче, не кореспондира с пътуващия от типа "масов турист". Туристът в своята най-разпространена версия, изисква физически удобства, комфорт и психическо спокойствие, дори когато има дух на пътешественик и идея за приключения. Той консумира всички удобства, които му предлага новото място и които очаква, но същевременно той остава "у дома". Всичко го убеждава в това: спътниците, диалозите помежду им, комфортът на местата и др. (Бокова, Алексиева 2013: 50).

Туристът е особено същество, той има различни мотиви и нагласи. Какво иска да преживее и каква е насочеността му към определено населено място, дали го привлича културата, природата или др., какво очаква да преживее, да научи или да открие в това място... Туристическото поведение и стремежи са преки или косвени показатели за това, какво е значимо в живота на хората, техните самооценки, тяхната класова или групова идентичност и техните социални стремежи.

Ако се следват стъпките на туристите, човек може да достигне до изграждане на образ за ценностните системи на съвременния свят. Това е начин за приемане на туристите като обект на изследване и чрез него се прави опит за създаване на "етнография на модерното общество". Пътешественикът търси автентични преживявания, изпитва желание да се свърже с автентичното, естественото, това, което все още не е докоснато от модерността (MacCannell 1976). Пример за това е Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна, който прави опит да "запази традициите на костюма", посещението на автентичните къщи в с. Лещен, с. Ковачевица или другаде.

Идеята е, че туризмът може да служи като обединяваща сила в съвременните общества като събира хората заедно, за да определят колективно местата, събитията и символите, които се считат за важни и имат значение за тях. Актът пътуващия да види забележителностите "лично" и след това да споделя опита с други хора чрез снимки, сувенири и преживени истории, позволява на туристите да сглобят разнородните части от иначе разпокъсания им живот. Чрез туризма животът и обществото могат да изглеждат подредени в серии от изображения като снимки в семеен албум (Lippard 1999). Това може да се интерпретира и като начин, по който туризмът представя света като "музей сам по себе си". С посещение на сайтовете - глобалните "музеи" туристите могат да потвърдят и укрепят това, което те мислят, че вече знаят за света (Kirshenblatt-Gimblett 1998). Маккенъл поставя туристите под един знаменател, като единствен ролеви тип (MacCannell 1976). Това е оборима теория, защото туристите се различават значително един от друг в своите мотиви, начин на пътуване и дейности.

Други автори като Пиърс не разглеждат мотивацията у туристите "като прост краткосрочен процес, оценяван чрез измерване на незабавното удовлетворение и причините за поведението при пътуване". Той насочва вниманието към мотивацията за пътуване, разбирана от нейната връзка с дългосрочните психологически нужди и планове на личността на индивида, с присъщи мотиви като обогатяване на личността и познанието, които, се оказва, са особено важни. Този подход разглежда мотивацията на туристите и желаните преживявания в контекста на основните структурни теми и културните символи на модерното общество. Казано другояче, пътуващият избира място за краткосрочно посещение, което отговаря на неговия социален статус в обществото, и който той споделя. Възможно е да има и надхвърляне на социалния статус с цел да се види различното. Спецификата в избора на дестинация разкрива социалните аспекти. Например относително по-дълъг престой, наемането на хотели, пътуването до далечни дестинации е характерно за висшите управленски кадри, свободните професии и кадрите на средно ниво (Бокова, Алексиева 2013: 34).

Туристи и местни жители

След 80-те години на миналия век се появяват изследвания на отношенията между туристите и местните. Днес тези отношенията стават все по-разнообразни, а групите, които общуват в местата, белязани като привлекателни, преминават установените граници в пространството и създават смесени пространства на местното и негови варианти на конструиране на локалности с участието на "новите местни" (Бокова, Алексиева 2013: 39).

Антропологията отделя голямо внимание на отношенията между местните жители и туристите, или "домакините и гостите". Тази връзка туристи-местни може да се представи чрез три основни измерения: взаимодействията, възприятията и нагласите на хората.

Сътън разглежда специфичния характер на взаимодействието турист-местен и го характеризира като "серия от срещи" [между] посетители, които се забавляват, и домакини, които са относително стационарни, имащи функцията да обслужват нуждите на тези посетители (Sutton 1967: 8-23). Поради преходния и неповторим характер на връзката, участниците не трябва да вземат предвид последиците, които ще имат техните настоящи действия за отношения в бъдеще и следователно няма нито чувствена необходимост, нито възможност за създаване на взаимно доверие. Сътън се съсредоточава главно върху асиметрията на знанията, където домакинът има предимство пред посетителя. Но съществуват и други асиметрии. Значението на срещата е различно за всеки от участниците - повече туристи със свободно време, повече работа за местните жители. Връзката между туристите и местните е в различна степен вградена и регулирана от две социокултурни системи: местната система, която е завладяна от туризма, и възникващата туристическа система. Основната еволюция в динамиката на връзката се състои в прехода от първото към второто.

Този процес може да се възприеме като комерсиализация на гостоприемството. Първоначално туристите са третирани като част от традиционната връзка гост-домакин, но с увеличаване на броя им те стават все по-малко добре дошли. След това се създава натиск, който трансформира връзката гост-домакин, основавана на обичайното, но не и прецизното, защото не е задължително в търговската дейност, която се основава на възнаграждение. Тази трансформация включва гостоприемството - област, която се смята за основна ценност, противоположна на икономическата.

Тъй като туризмът излиза от сферата на местното гостоприемство, той често преминава през етап на аномия, през който местните жители развиват онова, което Сътън нарича едва ли не "хищническа" ориентация към туристите. Местните гледат на туриста като възможност, от която се стремят да извлекат колкото е възможно по-голяма печалба при всяка среща. В този случай няма замисляне за дългосрочните последици, които подобно поведение може да има върху туристическия поток. Такова отношение се явява пагубно за дългосрочното развитие на туризма. Подобно действие кара местните власти да създават професионална система, която води до запазване и подобряване на репутацията на областта, като така се осигуряват дългосрочни ползи от непрекъсващ и нарастващ поток от туристи (Sutton 1967: 8-23).

Нунес (Nunez 1963: 347) описва туризма като "лабораторна ситуация" за тестване на това, как акултурацията се случва, когато градските туристи, представляващи "донорски" култури, взаимодействат с популациите на приемащите в "реципиентните" култури. Концепцията стояща зад термина "акултурация" е страхът от това, което ще се случи с нахлуването на туристите следствие на консуматорството. Потокът туристи предизвиква процес по оценяване на нещата предимно по отношение на тяхната обменна стойност, в контекста на търговията, и по този начин ги превръща в стока.

Гринууд (Greenwood 1977: 42) използва концепцията на Коен (Cohen 1988) за "комодификация на културата"³, свързана с туризма, когато описва фестивала в град Ондарибия в Испания. Фестивалът загубва културното си и символично значение, след като местните жители се отворили към туристите и са започнали да продават "забележителностите" си като всяка друга стока. Загрижеността сред много учени в областта на туризма е дали културният елемент или ритуалът губи своето първоначално значение за местните жители, след като се превърне в обменна стойност или стока. Дали материалният аспект се превръща във водещ - най-важен, за сметка на нематериалния - духовния? В провинция Северен КваЗулу Натал в Южна Африка например най-голямата етническа група (зулу) има определени часове, в които подготвят програма, в която представят на туристите как младежите от тяхната етническа група показват на дадена девойка, че имат симпатии към нея. В края на ритуала посетителите имат възможност да се включат в танца на зулусите. Подобен пример може да намерим и в България, например нестинарството, което се изпълнява не само на празника, на Св. Константин и Елена, а и по друго време от годината (като част от развлекателни програми).

Съществува широко разпространено разбиране, че хората, които са домакини в посещаваната дестинация, има опасност да загубят своята културна идентичност в резултат на туризма. Туризмът може да накара домакините да забравят миналото си или да "загубят своята култура", когато приемат нови начини на живот и с цел да бъдат привлекателни за външните лица.

Ерисман (Erisman 1983: 350) твърди, че масираният приток на чуждестранни стоки, хора и идеи към местните приемни дестинации оказват отрицателно въздействие, което в крайна сметка "ерозира самочувствието на хората". В този смисъл туризмът може да доведе до определена "културна зависимост", в която местните хора печелят икономически ползи, но само когато удовлетворяват нуждите на външни лица. Загубата на идентичност възниква при този сценарий, тъй като местната икономика се подобрява, a домакините започват да действат и мислят като туристи. Започват да предлагат услуги, които те като туристи биха използвали. Пример за това откриваме в нестинарството, когато е част от развлекателна програма и нестинарът пренесе на ръце през жаравата, гост от публиката.

От друга страна, трябва да отбележим, че има и обратното въздействие на "загубата на култура" при местните, когато са посещавани от туристи. Обратният ефект е свързан с това местните да се концентрират още повече върху стремежа си да съхранят своята култура при навлизането на външни в пространството им. Независимо дали това, което предлагат, се възприема от туриста, или не.

Други учени възприемат туризма като сфера, която засяга местната идентичност чрез "пренасянето на очакванията". Според този възглед туристите измерват резултата от срещите с другите, като търсят местни жители, които отговарят на представата им за "автентично местни". Например - определен тип облекло, поведение, външен вид. Проблемът тук е, че автентичността е субективно понятие и туристите често имат очаквания, изградени на базата на популярни стереотипи, а не въз основа на исторически или етнографски факти. В този случай туристът тръгва с предварителната нагласа какво ще види и какво очаква да преживее в избраното от него място. Той предварително е подготвен като "знание" и не разчита на случайността от събития и факти, които ще преживее (Adams 1984, Crick 1989).

Борстин (Boorstin 1964) описва срещите между туристи и местни хора като "псевдо-събития", които се основават на избора на туристите какво да видят, а не това, което се случва там. Изборът на туристите е силно повлияно от маркетинговите усилия на туроператорите, медиите и държавата. По този начин местните жители се представят на туристите чрез "предварително опаковани стереотипи", които по-късно могат да се преустановят, или по време на пътуването не се откриват.

На теория стереотипите на туристите се предават на местните жители чрез "туристическия поглед" (Urry 1996: 33-155). Това е свързано с идеята, че туристите притежават определена власт, тъй като имат очаквания към "представянето" на местните. На свой ред, местните хора приемат туристическия поглед и предлагат обратно изображения, които се надяват да задоволят външните. Местните жители ще продължат да поддържат традиции, за които са сигурни, че ще задоволят и ще привличат повече туристи.

Маккенъл (MacCannell 1984) нарича този процес "реконструкция". В действителност местните жители могат съзнателно да се опитат да отговорят на очакванията на посетителите за "автентично", дори ако резултатите изглеждат измислени или фалшиви. Пример за това може да дадем с реконструкцията на средновековната крепост Кракра (край Перник), така също и с късноантичната римска крепост Цари Мали град, намираща се в община Самоков, а и множество други подобни, както у нас, така и по света. Коен (Cohen 1979: 18) описва местните, които "играят местни жители", за да достигнат до изграждане на образ. Това "възпроизвеждане" не винаги е възприемано от антрополозите като негативна тенденция. Ако погледът на туристите наистина има сила да действа като огледало и в крайна сметка да трансформира самоличността на хората, които се вглеждат, тогава някои учени твърдят, че туризмът има толкова потенциал да съживи старите ценности, колкото и да ги унищожи.

Смит установява, че туризмът може да "служи за укрепване на етническата идентичност" (Smith 1982). Подобна е тезата на Манспергет, която залага на идеята, че туризмът "може да помогне на местните хора да запазят своята идентичност" (Mansperger 1995). Според Ван ден Берге туризмът може да доведе до "възраждане на местните култури или възстановяване на етническата принадлежност" (Van den Berghe 1994). В тези случаи туризмът може да се превърне в овластяващо средство за саморепрезентация и местните жители могат да направят съзнателен избор да се преоткриват през времето, като променят начина, по който са виждани и възприемани от различни групи от външни лица (Cohen 1988).

Туристите са важна част от икономическото развитие на съвременния глобален свят. Чрез своите разкази те пренасят видяното и преживяното от тях в различни точки на земното кълбо. Както споменахме в началото на статията, и туристите, и антрополозите са "откриватели" на нови светове (на различни култури и възприятия за заобикалящата ги реалност). Туризмът е индустрия, която и за в бъдеще ще продължи да има силен темп на развитие, което ще доведе до нови полета за изследване от антрополозите.

БЕЛЕЖКИ

1. Според Световната организация за туризъм, туризмът обхваща всички мобилности, пътувания, премествания, независимо от тяхната цел - професионална, семейна, медицинска или за удоволствие. Турист е всеки човек, който извършва пътуване, включващо поне една нощувка извън обичайната му среда, независимо от причината (Бокова, Алексиева 2013: 31). [обратно]

2. В статията е направен критически анализ на относително късното превръщане на туризма в обект на изследване в контекста на англофонските и франкофонските научни традиции (Cousin 2016). [обратно]

3. Коен използва термина "комодификация на културата", за да опише процеса, чрез който нещата се оценяват предимно по отношение на тяхната обменна стойност, в контекста на търговията, като по този начин стават стока (Cohen 1988). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бокова, Алексиева 2013: Бокова, Ирена, Алексиева, Соня. Туризъм и културно наследство. София: НБУ, 2013.

Дичев 2005: Дичев, Ивайло. Пространства на желанието, желания за пространство. София: Изток-Запад, 2005.

Кръстева 2014: Кръстева, Анна. От миграция към мобилност: Политики и пътища. София: НБУ, 2014.

Рибов, Тадаръков, Парушева и др. 2007: Рибов, Манол, Тадаръков, Димитър, Парушева, Таня, Янева, Мариана, Тончева, Тодорка, Великова, Еленита. Основи на туризма. Т. 1. София: УИ "Стопанство", 2007

Фестивал 2006-2019: Фестивал на фолклорната носия - Жеравна. // Жеравна, 2006-2019 <http://www.jeravna.com/festival.php> (21.04.2019).

Adams 1984: Adams, Kathleen M. Come to Tana Toraja, "Land of the Heavenly Kings": Travel agents as brokers in ethnicity. // Annals of Tourism Research, № 11 (3), pp. 469-485.

Bauman 1999: Bauman, Zygmunt. Globalization. The human consequences. New York, 1999.

Cohen 1979: Cohen, Erik. The impact of tourism on the Hill Tribes of Northern Thailand. // Internationales Asienforum, vol. 10, № 1/2, 1979 <https://crossasia-journals.ub.uni-heidelberg.de/index.php/iaf/article/view/2747/2841> (21.04.2019).

Cohen 1988: Cohen, Erik. Authenticity and commoditization in tourism. // Annals of Tourism Research, 1988, vol. 15 (3) <https://www.academia.edu/33415544/authenticity-and-commoditization-in-tourism-Cohen-pdf.pdf> (21.04.2019).

Cousin, Apchain 2016: Cousin, Saskia, Apchain, Thomas. Tourisme et anthropologie: tango de l’altérité. // Mondes du tourisme, 2016, № 12 <http://journals.openedition.org/tourisme/1320> (21.04.2019).

Crick 1989: Crick, Malcolm. Representations of international tourism in the social sciences: sun, sex, sights, savings, and servility. // Annual Review of Anthropology, 1989, № 18 <https://www.jstor.org/stable/2155895?seq=1#page_scan_tab_contents> (21.04.2019).

Elchinova 2009: Elchinova Magdalena. Migration Studies in Bulgaria: Scope, Experiences and Developments. // Antropological Journal of European Cultures, 2009, № 18 (2), 69-86.

Erisman 1983: Erisman, H. Michael. Tourism and cultural dependency in the West Indies. // Annals of Tourism Research, 1983, № 10 (3).

Ghanem 2017: Ghanem, Joey. Conceptualizing "the Tourist": A critical review of UNWTO definition. Master Thesis. // Universitat de Girona: DUGiDocs, pp. 11-12 <https://dugi-doc.udg.edu/bitstream/handle/10256/14825/GhanemJoey_Treball.pdf?sequence=1> (21.04.2019).

Graburn 1977: Graburn, Nelson H. H. Tourism: the Sacred Journey. // University of California, Berkeley <http://files.umwblogs.org/blogs.dir/8190/files/sacredjourney.pdf> (21.04.2019).

Greenwood 1977: Greenwood, Davydd J. Tourism as an agent of change: a Spanish Basque case. // Annals of Tourism Research, 1977, № 3 (3).

Hosts 1989: Hosts and Guests: The Anthropology of Tourism. Ed. by Valene L. Smith. Philadelphia: University of Philadelphia Press, 1989.

Kirshenblatt-Gimblett 1998: Kirshenblatt-Gimblett, Barbara. Destination Culture: Tourism, Museums, and Heritage. Berkeley: Univ. Calif. Press <https://books.google.bg> (21.04.2019).

Lippard 1999: Lippard, Lucy R. On the Beaten Track: Tourism, Art and Place. New Press, 1999.

MacCannell 1976: MacCannell, Dean. The Tourist: A New Theory of the Leisure Class. New York: Schocken Books Inc., 1976.

Mansperger 1995: Mansperger, Mark. Tourism and cultural change in small-scale societies. // Human Organization: Spring, 1995, vol. 54, № 1, pp. 87-94.

Nunez 1963: Nunez, Theron. Tourism, tradition and acculturation: Weekendismo in a Mexican village. // Ethnology, Jul., 1963, vol. 2, № 3, pp. 347-352.

Smith 1982: Smith, Valene. Tourism to Greenland: renewed ethnicity? // Cultural Survival Quarterly Magazine, септември 1982 <https://www.culturalsurvival.org/publications/cultural-survival-quarterly/tourism-greenland-renewed-ethnicity> (21.04.2019).

Sutton 1967: Sutton, Willis. Travel and understanding: Notes on the social structure of touring. // International Journal of Comparative Sociology, 1967, vol. 8, № 2.

Van den Berghe 1994: Van den Berghe, Pierre. The Quest for the Other: Ethnic Tourism in San Cristobal, Mexico. Seattle and London: University of Washington Press, 1994.

© Миглена Горанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.04.2019, № 4 (233)