ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ВРАТАТА, ИЛИ КАКВО МОЖЕ ЕДНА ПРИКАЗКА

Мария Христова

web

Въртят се някъде вселените
И слягат върху моя лист.

"Площад "Славейков" (Николова 2014)

Има една крилата мисъл на Джани Родари, която се е поизтъркала от употреба, но ако трябва да представя с едно изречение "Приказки за страната Е" на Тони Шан, не се сещам за по-подходящо обобщение от нея: това е книга, написана като за възрастни, но по-добре. Зад псевдонима Тони Шан се крие Антоанета Николова, позната отдавна на читателската публика в България със стихосбирките "Втечнена светлина" (1994), "Приказки за същества без име" (1998), "Зелено/Огледало" (2003), "Високи бели птици на брега" (2007), "Дишане" (2008) и "Зад вратата на залеза" (2014), а също и с ерудираните си преводи на старокитайска поезия. Не го споменавам ей така, между другото. Когато поетеса и преподавателка по източна философия разказва вдъхновени от детството приказки, резултатът е книга, която се чете на един дъх и се препрочита много пъти.

"Не е ли твърде сложна?", беше ме попитала, веднага щом прочетох текста за първи път. Да, сложна е, но е написана така майсторски, че може да бъде четена на различни нива - според желанието, разбирането и нагласата на всеки (малък и голям) читател. Приключенията извират едно през друго и са винаги вълшебни, неочаквани, спиращи дъха от изненада: В страната на неродените деца се е появил Полъх на Времето, доведен от Жената-която-не-може-да-намери-своето-място-във-Времето. Тя държи в плен момчето На-изток-от-Слънцето (миналото), момичето На-запад-от-луната (бъдещето) и Кристин (мига-вечност). Нещата се случват, но биха могли и да не се случат - героите правят своите избори, но те са и предопределени. Едно огледало разпластява, слива и завихря потоците на Времето, а малкият Коко е призван да спаси Неродения свят, но за да го направи, трябва да реши загадка след загадка, след загадка...

Като съавтори на текста и ние, читателите, се изправяме заедно с него пред загадките на Живота, на Времето, на Вселената и на Словото. Отваряме се за мистичното и магичното, за невидимото и неуловимото, за тайнството на света, в който живеем. Следвайки разплитащото се кълбо на Коковите преживелици, неусетно започваме да общуваме с мъдростта на Изтока, откъдето идва част от върволицата незабравими герои на тази книга: медитиращият дядо Жън, Драконът на промените И-и, персонифицираните първоелементи Туей, Сюн, Ли, Кан, Джън и Гън. Неочаквано сме се озовали в древнокитайската Книга на промените. И не само там. Нашият герой успява да попадне в смисъла на едно стихотворение, в Страната на светлинните същества, в Света на Шарката, в Зимата и в още много измерения на Времето и Вселената, които го грабват и му откриват хоризонтите, дълбините и ...илюзорността си. "Тук всяко нещо може да се окаже своето друго и обратно" (Шан 2019: 152). Всеки герой е философска вселена. За тези, които вече се питат дали това наистина е четиво за деца, ще кажа, че "Приказки за страната Е" не е книга, която ще прочетеш, ще оставиш и ще забравиш. Това е книга, която очаква да бъде препрочитана; книга, която може да бъде четена от родители на деца, от деца на родители, от деца и родители заедно; книга, която трябва да бъде разлиствана отново и отново, за да разстила всеки път нови, неподозирани светове пред ума и въображението. Това е книга, която изумява с пълнотата си, с хармонично вплетените си светове, в които на свой ред са вплетени първозданни стихии, елементи, цветове, сезони, нумерологична символика, архетипни фигури и още, и още.

И тъй като литературата за деца има подчертано възпитателен характер, ще отбележа още две от достойнствата на "Приказките". Първо, това е текст, който възпитава у своите малки читатели усет и любов към словото. С фината си поетическа нюансираност и богата образност, той приканва детето да се вслушва в пространствата между думите (както съветва дядо Жън) и го посвещава в мистерията на тяхната сила. Второ, това е текст, в който омразата осезаемо отсъства. Приказките насърчават децата да обичат - да обичат хората, котките, къщите, розите, слънчевите зайчета, миризмата на чай и сливов сладкиш; да обичат и да приемат предизвикателствата на приключенския път от любов към света и към пътуването, а не защото нещо трябва да бъде победено и на всяка цена унищожено. Тук старогръцкият бог Пан, един възможен прототип на средновековния дявол, е въплътил принципа на съвършенството и хармонията, а противоположностите танцуват заедно вместо да се борят една с друга. Светлини и сенки, добро и зло - всичко е част от Шарката, от невидимата подредба на света.

Накратко, "Приказки за страната Е" притежава всичко, което търсим и намираме в т.нар. "класика за деца". Написана с голям разказвачески талант, тази приказка-не-само-за-деца ни вдъхновява да не спираме да разгадаваме Живота и ни показва как да сливаме и да разделяме, да се вслушваме в звука на тишината и да се промушваме през "портата от другата страна" (Николова 2014: 7).

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Николова 2014: Николова, Антоанета. Зад вратата на залеза. Пловдив: Жанет 45, 2014.

© Мария Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.02.2020, № 2 (243)