ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ АРХИВА НА СТЕФАН МАКЕДОНСКИ

Мария-Бойка Малинова

web

Архивът на оперния певец Стефан Македонски, народен артист и носител на редица отличия и награди, е скромен. Причината за това е в неговият неспокоен дух, който се стреми и търси реализация за своите творчески идеи в обозрими, достъпни форми. Без да прахосва житейско време в коментари, критики или оценки за ежедневието и обществото.

Част от архива, свързан с последните години от неговия живот и дейност, е предаден за съхранение и ползване в Института по музика към БАН веднага след смъртта му. Остава необработен дълго време и след поредица митарства сега е зачислен като фонд в Научния архив на БАН.

Другата и по-голяма част от този архив остава в семейството. То е многобройно и някак единно в своя емоционален практицизъм. Всичко от Музикалната стая в апартамента на Елеонора и Стефан Македонски на ул. "Аксаков" № 48а - писма, адреси, поздравления, телеграми, ръкописи за събития от началото на века, спомени и бележки за специализацията в Германия и последните дни в болничната стая - всичко това е прибрано в кашони при задължителната продажба на жилището.

След време започнах да описвам документите един по един. Обхвана ме усещането, че държа в ръцете си отделни моменти от живота на моя дядо. Подредих събитията в хронологичен ред и се опитах да разделя реално направеното от Ст. Македонски от писаното за него. Искаше ми се да го осмисля от позицията на днешния ден.

Открои се годината 1917-а. Той е на вокална и творческа специализация в театрите на Германия. Поканен е да гостува на оперната сцена. След първия гастрол резервираната немска публика иска да го види и да го слуша отново. Следват покани за главните роли в "Кармен", "Аида" и "Травиата" в различни градове. Преди да се завърне в България, Македонски получава Декрет за "Камерзенгер" от Херцога на Кобург. Титлата му е присъдена за изключителното вокално майсторство и сценично изкуство. Декретът дава право да се титулува "Придворен певец" - титла, която тогава се присъжда за особени заслуги и трудно се дава на чужд певец и артист. Той е първият българин, удостоен с нея за талант.

Декрет за "Камерзенгер" от Херцога на Кобург за Стефан Македонски

По време на войните театрите затварят врати. Без да е задължен да отиде на фронта, по собствено желание, Ст. Македонски се присъединява към воюващите, не с пушка в ръка. С песен и артистична магия, в кратките мигове за почивка той откъсва войниците от грозната действителност, кара ги да забравят какво е около тях, вдъхва им мъничко вяра и надежда. Участва активно в концерти за набиране на средства за бедстващи семейства в Гевгели и Дойран.

Указ на цар Фердинанд за Сребърен кръст "За Военна заслуга" - 1920 г. Личен фонд	Указ на цар Борис III за кавалерски кръст "Св. Александър" - 1922 г. Фонд 210 - НА при БАН

В началото на 20. век юбилеи и бенефиси се организират като израз на оценка и подкрепа от обществото за онези творци, които са доказали на дело, че радеят за изкуството, неговото утвърждаване и просперитет. Що се отнася до музикалната култура и особено до оперното изкуство, подобна оценка получава този, който успява да докосне вътрешния свят на всеки отделен човек със своето изпълнение. Творецът Ст. Македонски, който с решимост и морална дързост загърбва кариера и слава по европейските сцени, за да отдаде талант и вдъхновение за съграждане на родната опера, се оказва в тази категория.

Речникът за чужди думи в българския език определя юбилей като "празнуване годишнина от дейността на някое лице, учреждение или събитие." А "бенефис" като "представление, приходите от което отчасти или напълно отиват в полза на артист или театрален деец." (Бакалов 1939).

Жителите на София и хората от провинцията споделят неподправено отношение към артиста, певеца, педагога и режисьора Ст. Македонски. А то е - възхита и любов, споени от уважително почитание към човека, готов да окаже подкрепа на всеки обърнал се към него. Инициативният комитет, организирал честванията, включва музиканти, артисти, спортни деятели, имена от Бохемата, представители на благотворителни дружества и разбира се, интелектуалци.

Първият бенефис е на 7 април 1922 г. в Народния театър с операта "Аида" от Дж. Верди. Вторият бенефис е две години по-късно, на 17 ноември 1924 г., в Свободен театър, където са изнесени представленията след пожара в сградата на Народния театър. Представена е операта "Кармен" от Ж. Бизе.

Поздравителен адрес от Оперния хор и балет до Стефан Македонски - 1928

Следва юбилей за 20 години непрекъсната оперна и концертна дейност, организиран на 11 януари 1928 г. За първи път се представя операта "Тифланд" ("В долината") от Ойген Д'Албер с участието на Ст. Македонски. За направеното през тези години той получава над 700 поздравителни телеграми и адреси от Полша, Германия, Унгария, Югославия и цяла България. Георги Бакалов, в писмо от Париж, където живее в момента, честити юбилея. Известният публицист и общественик слага акцент върху идеализма и мечтите, белязали тези 20 години неуморна работа и несломим оптимизъм. Не само родната опера да я има, но тя да достигне нивото на европейските театри. Родният град Сливен организира отделен тържествен концерт на 11 март 1928 г. в театър "Зора".

Писмо на Георги Бакалов от Париж по повод юбилея на Стефан Македонски (1928)

На юбилея Ст. Македонски е удостоен със Сребърен медал за наука и изкуство, връчен му с Указ на цар Борис III. (НА при БАН).

Указ на цар Борис III за удостояване на Стефан Македонски със Сребърен медал за наука и изкуство (1928)

Честването на 16 май 1947 г. отбелязва 45 години за цялостната му дейност, посветена и отдадена на оперната сцена, на младите таланти и тяхната подготовка да сменят по-старото поколение, на поставяне на основите за създаване на провинциални опери. Това "всенародно" честване, според определението, дадено от медиите, отдава заслуженото за последователното с години отстояване на българската опера и музикална култура. В представената по този случай опера "Травиата" от Дж. Верди, за първи път Ст. Македонски изпълнява баритоновата партия на Жермон.

Поздравителен адрес от Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти в България по случай 45-годишния творчески юбилей на Стефан Македонски

Писмо на проф. Андрей Стоянов до юбиляра Стефан Македонски (1947)

Постъпването в болница и последвалата след това операция се случват в първите месеци на 1952 г. По това време и от четири години, Ст. Македонски е директор на Държавния музикален театър. Напрегнати години, през които от него се изисква и очаква да промени из основи финансовата политика на фалиралата Народна оперета, да очертае посоката на музикалното ѝ бъдеще, да подбере подходящите за целта певци, артисти, оркестранти. Да подреди и представи за одобрение от Комитета за наука, изкуство и култура, под чието управление е театърът, заглавията по сезони.

Като директор е задължен да поеме и цялата тежест по основния ремонт на сградата, в която трябва да започне работа новият театър. Тази сграда подслонява до ден днешен преименуваната вече Национална оперета.

Част от поставените задачи и наложени отговорности са неприсъщи на артистичната натура на Ст. Македонски. По същество са и далече от оперното изкуство и от сценичното майсторство. Но една българска приказка казва, че когато станеш "голям", когато над множеството се откроява не само атлетичният ръст и фигура като на Аполон, трябва да поемаш предизвикателствата по пътя си. Дори да са далечни и чужди на това, с което природата богато те е дарила - глас и завладяващо сценично присъствие.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Бакалов 1939: Бакалов, Г. Речник на чуждите думи. София: Библиотека Знание, 1939.

© Мария-Бойка Малинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.11.2020, № 11 (252)