Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОЙДОХ ДА СЕ СБОГУВАМ С ЕСЕНТА
web
Очите ѝ - в отронени от вятъра листа,
поглеждат ме и жадно ме целуват...
Отива си бездомна красота, отива си сама...
Остават вдигнати в небето голи клони -
в молитвен жест, сковани от тъга.
Самотен миг на споделено бдение...
Разделям се със есента!...
В безкрая тръгнал, всеки се завръща -
остава да го чака любовта,
в която си се вглеждал, която си сънувал,
остава твоя, и до края на света...
© Маргарита Харбова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2020, № 12 (253)
|