Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОЗИ СЪДНИК - СЪРЦЕТО
web
Неразумно живях, неразумно обичах -
колко пъти ранявах и раняваха мен!
Колко пъти пред себе си тайно се вричаx
да премина живота си тиx, примирен:
от инфаркти сърцето си стриктно да пазя,
да прощавам на всички, на подлеца дори,
да не влизам в конфликти, да не будя омрази,
да се вслушвам в съвети на хора добри...
Но сърцето ми друго реши да отсъди -
и за миг не поиска да бъда такъв!
Само в него аз вярвам и знам, че ще бъде
съдник мой до последната капчица кръв!
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2020, № 7 (248)
|