Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТАРИЦА НА ПЕЙКАТА
web
Тя всеки ден присяда тук. Край нея
тече животът пъстър и богат:
бушува пролет в парка, птици пеят,
усмихнати момичета вървят,
а над града трепти такава бистра,
такава безпределна синева!
Но тя, унесена във свойте мисли,
дори не подозира за това.
Защо е тук - съдбата знае само.
До нея с дума никой не поспря
и мъничката ѝ човешка драма
до днес навярно никой не разбра.
И ще си тръгне тя, и ще се слее
със сенките на падащия мрак,
ще опустее пейката без нея -
до утре може би, до утре пак.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2020, № 7 (248)
|