 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕДНОЩЕН ГОСТ
Дъждът е моят най-добър приятел.
Когато самотата нокти впие,
той ще почука тихо на вратата -
по чаша вино двама да изпием.
Ще помълчим, заслушани във себе си,
ще си припомним своите скиталчества,
ще капят ябълки тръпчиво-есенни,
като комети ще угасват в здрача...
Така ще се изнижат часовете
и ще си тръгне той, и ще остана
със сенките на мъртвите поети
в нощта, с дъждовен шепот разлюляна.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2020, № 7 (248)