 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЕД ГОДИНИ
Ти не бързаш заникъде вече, а и няма защо -
пътят свърши за теб и назад мълчаливо се връщаш:
прашен скитник, потърсил обратно утеха и дом,
а застанал пред прага на старата, грохнала къща.
Само тя те очаква и помни - единствено тя,
но защо се надига във гърлото глухо ридание?
Като смъртна прокоба се спуска край теб вечерта
и отваря в сърцето ти пак незараснала рана.
Как живота си ти разпиля по далечни стъгди,
а за дума едничка остана душата ти жадна!
Ще запалиш отново огнището, струйка от дим
ще подсети, че вече си тук, но кого ще зарадва?
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2021, № 3 (256)