Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СБОГОМ, ДОН КИХОТ!
web
Аз все още съм жив, но какво от това?
Уморена е вече мойта луда глава
от безсмислени битки в този сляп лабиринт.
Подарявам ви своето копие, своя щит
и мечтата красива, че доброто все пак
някой ден ще намери спасителен бряг
и човекът, омесен от възторг и печал,
ще признае: ненапразно на света съм живял.
Сбогом, мелници мои! Сбогом, моя любов -
моя светла въздишка и молитва, и зов!
Присмехулници мои, аз докрай ви простих!
...А сега си отивам - стар, самотен и тих.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2018, № 11 (228)
Други публикации:
Людмил Симеонов. Сбогом, Дон Кихот! Велико Търново: Фабер, 2016. |