РЕКВИЕМ

web

Уходят наши матери от нас...

Евгений Евтушенко

О, как умират майките ни, как
ръце протягат за последна ласка,
преди във своята прегръдка властно
да ги погълне леденият мрак!

Без думи се прощават те със нас
и само със очи, в които има
едно страдание неизразимо,
една сълза във сетния им час.

Раздавали се цял живот без дъх,
притихват майките ни примирени,
с утехата, че селската им кръв
в деца и внуци ще е продължена,

че пак цветя във двора ще цъфтят,
ще връзват плод дръвчета и лозници
и ще гнездят под стряхата им птици,
за да го има този хубав свят.

© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2018, № 11 (228)

Други публикации:
Людмил Симеонов. Сбогом, Дон Кихот! Велико Търново: Фабер, 2016.