Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОШУШВА ДЪЖД
web
Прошушва дъжд в тревите. Вечерта
се свлича с дъх на студ и на огнище.
Благословена моя самота,
когато всички думи са излишни.
Каква бездънна тишина расте!
И аз се моля за едничко чудо:
да се събудя чист като дете,
с очите на дете да се събудя.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2021, № 3 (256)
|