 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГИБЕЛ
Пропълзя като змия навсякъде троскотът
и последната тръпка живот заглуши.
В резерват се превърна селцето ми, Господи,
за обречени, стари и болни души!
Кой свещица ще палне, кой за тях ще си спомни,
щом на белия хълм се преселят и те?
Ще остане след тях само пустош огромна
и ще спусне нощта своя траурен креп.
Като куче, изгубило своя стопанин,
тъжно вятър ще вие под свода дълбок
и залутано ехо от звън на камбана
ще политне нагоре в ухото на Бог.
© Людмил Симеонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.11.2018, № 11 (228)
Други публикации:
Людмил Симеонов. Сбогом, Дон Кихот! Велико Търново: Фабер, 2016.