Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"БЪЛГАРИН В ТЪМНИЦА" - ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПОЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ 1877 Г.

Камен Рикев

web


Резюме: Статията е посветена на стихотворението "Българин в тъмница" ("Bułgar w więzieniu"), публикувано във варшавския вестник "Kłosy" (бр. 604 от 1877 г.) от неидентифициран до днес автор с псевдоним Лех-Ванда. Лирическата творба се състои от 9 осемсрични строфи и привлича изследователски интерес заради своята тематика и образност. Тя свидетелства за полските симпатии спрямо българската освободителна кауза, като същевременно разкрива символи и културни концепти, нетипични за българския литературен контекст от периода. Статията изтъква по-важните сходства и отлики между оригиналния полски текст и българската предосвобожденска поезия.

Ключови думи: поезия, полска литература, българска тематика, освободителна борба, национално мъченичество, XIX век.


 

Публикация и авторство на текста

През 1877 г. в брой 604 от 13 януари на стр. 3 (51) варшавският илюстрован седмичник "Kłosy" публикува стихотворението "Bulgar w więzieniu" (Lech-Wanda 1877: 51) с приемлив превод на заглавието "Българин в тъмница"1. Текстът е означен като дело на Лех-Ванда. До днес е невъзможно да се установи авторът, подписал се с този псевдоним - Лех-Ванда липсва в престижния "Речник на псевдонимите и криптонимите на полски писатели" (Bar 1936). От друга страна, запазен е протокол от сесия на редакционния съвет на вестник "Kłosy", от който личи, че авторът на произведението не се назовава по име и фамилия, но се загатва за мъжкия му пол (наречен е "поетът Лех-Ванда" - Natora-Macierewicz 1982: 92). Възможно е да се допусне, че самоличността на Лех-Ванда е останала неизвестна дори на редакцията, която през май 1877 г. е решила да публикува едно негово стихотворение ("В деня на Господнето Преображение"), а друго да отхвърли ("Свети Ян"). Впоследствие обаче "Kłosy" не издават одобрената творба, а единствено "Българин в тъмница".

За момента няма надеждни податки и за установяване на други творби на Лех-Ванда. Съдейки по стила на публикувания текст, може да се заключи с достатъчна убедителност, че авторът не е бил изтъкнат лирик. "Българин в тъмница" обаче привлича вниманието като рядък литературен документ с ясно изразени симпатии към неосвободения още народ.

По тематиката и образността си стихотворението представлява безспорна ценност, без да е изключение в полския културен живот от втората половина на XIX век. На Българското възраждане и стремежите за освобождение са посветени лирически текстове на Юзеф Бохдан Залески (за готовността на българите да сключат църковна уния с Рим) и Мария Конопницка (за Петко Р. Славейков), а следващият век ще обогати поетизациите на българския свят с текстове за отец Паисий, Левски, Ботев, Батак, Рилския и Бачковския манастир. Същевременно е любопитно, че "Българин в тъмница" не е включено в антологията с полска поезия за България на Станислав Грабовски (Grabowski 1999). Този факт е най-красноречивото свидетелство, че творбата на Лех-Ванда е била забравена и няма преиздавания след отпечатването си във варшавския вестник.

 

Текст на стихотворението и буквален превод на български език

Тук предлагам оригиналния текст на произведението, както и буквален превод на български език с избягване на поетизации и архаизации в духа на възрожденската литература. Единствено изключение правя със заглавието, което на съвременен български трябва да звучи "българин в затвора":

 

Bulgar w więzieniu

Szczątkami okien monaster stary
Spogląda w przestrzeń; zda się, że czeka,
Żali nie wstaną bulgarskie cary
Z mogił przeszłości? żali człowieka,
Coby krwią wrażą zgasił pożary,
Nie zeszle w pomoc Nieba opieka?
Nie wstają z mogił... nie widać męża...
Nie ma kto dźwignąć swobód oręża!

Po zrębach murów wiją się bluszcze, -
Wnętrze świątyni Turczyn plugawi:
Napędził dzikich żołdaków tłuszczę,
Co oltarz rzezią dzieciątek krwawi,
Sąsiednie sioła zamienia w puszcze, -
Tak, że Anglicy, wrażeń ciekawi,
Ciągną, jak ptaków wędrownych stada...
Ziemio niewoli! Biada ci, biada!

Z podziemnych lochów zimnego łona,
Głuchej rozpacy jęk się przedziera,
Jak krzyk człowieka, co mu ramiona
Trumna żelaznym uściskiem zwiera,
A na niej zaspa ziemi wzniesiona,
A on z letargu oczy otwiera,
Z głodu pierś targa, dłoń kąsa wściekle,
Jęczy, jak jęczą przeklęci w piekle.

W podziemnym lochu, kajdan ogniwa
Wpiły się w ciało więźnia Bulgara.
Już sześć miesięcy z górą upływa,
Jak mu powietrzem wilgotna para,
Co się z gnijących murów dobywa,
Jak towarzyszem - robactwa chmara,
Jak pożywieniem - chleb zapleśniały,
Jak oczy blasku dnia nie widziały.

Lecz więzień mężnie dźwiga kajdany,
A tylko Niebu bluźnierstwem ciska,
Kiedy przypomni, jak tłum pijany
Dzikich Czerkiesów wpadł do ogniska
Praojców strzechy, na jatagany
Pochwycił dziatki, jak w rumowiska
Żywcem pogrzebał córkę zhańbioną,
I jak się wściekle pastwił nad żoną.

W lochu noc czarna, - lecz błyskawica
Wspomnień przedziera mroku oponę,
I więzień widzi skrwawione lica,
Drobne rączęta k’niemu zwrócone,
Widzi, jak błyska wrogów szablica,
Widzi, jak biją łuny czerwone, -
Czerkies na zgliszczach obóz zakłada...
Ziemio niewoli! Biada ci, biada!

Do lochu światła wpłynęła smuga,
Wszedł otoczony żołdactwem pasza,
Kat padyszacha i wierny sługa;
Więźniowi łaskę jego ogłasza,
Każe powrócić wolnym do pługa:
"Szczęśliwa, mówi, już ziemia wasza,
Zgasiły buntu skrę krwi kałuże -
Adres dziękczynny podpisz giaurze."

- "Oprawco dziatek! - więzień odpowie -
Nic mnie już z życiem wiązać nie może:
Ojca - nie wyjdą witać synowie,
Męża - grobowe wygląda łoże;
Kraj jednem zgliszczem; legli druhowie, -
Wszak krwią ich wasze dymią się noże;
I ja mam u nóg czołgać się wroga?!
Nigdy! Przysięgam na ojców Boga."

Więc pasza skinął. Żołdactwo ryczy,
Na bezbronnego rączo uderza,
Jak sfora chartów, długo na smyczy
Trzymana, biegnie wolna na zwierza.
Sam Bóg morderczych ciosów nie zliczy,
Jeśli zabójcom karę wymierza.
Cisza... robactwo zwłoki obsiada...
Ziemio niewoli! biada ci, biada!

Българин в тъмница

От разбити прозорци стар манастир
се взира в простора; изглежда, че чака
дали няма да се вдигнат българските царе
от давните могили? дали човек,
който би угасил пожарите с вража кръв,
не ще изпрати на помощ Провидението2?
Не ще се вдигнат от могилите... не се вижда юнак...
Няма кой да вдигне оръжието на свободата!

По останките на зида се вие бръшлян, -
турчин безчести вътрешността на храма:
насъскал орда диви делии,
която окървавява олтара със сеч на дечица,
а съседните села обръща в пустиня, -
така, че англичаните, жадни за впечатления,
биват привличани като ята прелетни птици...
Земьо на робство, горко ти, горко!

От подземните тъмници на студената утроба
пролазва стон от глухо отчаяние,
като вик на човек, чиито рамене
притиска ковчег с желязна хватка,
а над него пряспа пръст се издига,
а той отваря очи сред летаргията си,
раздира от глад гръдта си, гризе ядно дланта си,
стене, както стенат прокълнатите в пъкъла.

В подземната тъмница брънките на веригите
са се впили в тялото на затворника българин.
Вече минават повече от шест месеца,
откакто диша влажна пара,
извличаща се от гниещите зидове,
откак другар му е рояк червеи,
откак храна - плесенясал хляб,
откак очите не виждат дневния блясък.

Ала затворникът мъжествено повдига веригите
и само хули към Небето бълва,
когато си спомни, как пияна тълпа
от диви черкези се нахвърли върху огнището
на прародителската стряха, с ятагани
завлече дечица, как в развалините
жива зарови дъщеря му обезчестена
и как ядно поруга жена му.

Черна е нощта в тъмницата, ала светкавицата
на спомените раздира булото на мрака
и затворникът вижда окървавени лица,
малки ръчички, вдигнати към него,
вижда как блести сабята на враговете,
вижда как се сипят червени зарева -
черкезът над пожарището разполага стан...
Земьо на робство, горко ти, горко!

В тъмницата се прокрадна ивица светлина,
влезе, обграден от аскери, пашата -
палач и верен слуга на падишаха;
провъзглася милостта му над затворника,
повелява му да се върне свободен при плуга:
"Щастлива е - казва - земята ви вече,
локви от кръв угасиха искрата на бунта -
благодарствен адрес подпиши, гяуре."

"Мъчителю на дечица! - отговаря затворникът. -
Нищо с живота вече не може да ме свързва:
бащата - синове не ще излязат да го срещнат,
юнака - гробно чака го ложе;
страната е цяла развалина; паднаха другарите -
та нали от тяхната кръв димят вашите ножове;
и аз в краката на врага да се влача?!
Нивга! - кълна се в Бога на отците си."

Тогава пашата кимна. Вие аскерът,
върху беззащитния удря чевръсто
както глутница хрътки, дълго на въже
държана, освободена търчи към плячката.
Сам Бог не ще изброи убийствените удари,
ако би отмервал наказание за убийците.
Тишина... червеи трупа превземат...
Земьо на робство, горко ти, горко!

Оригиналният текст притежава девет осемстишни строфи с висока степен на формална организация: стиховете без изключение са десетсрични, с цезура след петата сричка и точно римуване от тип abababcc. За сметка на това рефренът "Земьо на робство, горко ти, горко!" се появява в три строфи, но несиметрично (втора, шеста и девета). Самият изказ е доминиран от обилни епитети и пределен контраст по оста невинна жертва - жесток тиранин.

 

Изводи

Каква в такъв случай е литературноисторическата стойност на този забравен лирически текст от 1877 г.?

На първо място, стихотворението пряко насочва към потушаването на Априлското въстание и е знак за непосредствен емоционален отзвук от него в полското общество. Докато българинът е представен като беден и онеправдан селянин, работещ над плуга, но с памет, че е наследник на древни царе, неговите мъчители представляват част от стройна система, на чийто връх е падишахът, а под него също толкова потиснически роли играят пашата и аскерите3.

На второ място, трябва дебело да се подчертае, че творбата отразява полските представи и очаквания за българския живот и като цяло за балканските народи под османска власт през 60-те и 70-те години на XIX век. Варшавската преса от периода издава немалко репортажи, пътеписи и илюстрации, представящи положението на Полуострова чрез схемата варварски господари - борещо се за свобода селско население. В този контекст стилизацията и мелодраматизмът напълно естествено изместват фактологическата точност и автентичния поглед към описваните явления, които много често не са следствие от пребиваване на автора на мястото на събитието, а плод на кабинетни занимания (срв. Рикев 2018). Ето защо и разглежданото тук стихотворение включва типично полски символи и термини, примесени с актуалните за ситуацията манастир, царе, турци и черкези.

Отвъд българизиращите стилизации текстът съдържа няколко типично полски понятия и нагледи, които издават закотвеността на произведението в неговата собствена, а не в балканската традиция. Такива са напр. мотивът за излизането от гробните могили, познат от класиците на Полския романтизъм и несвойствен за българската литература, представата за Провидението (небесна закрила) като знак на Божието присъствие в историята, окървавеният олтар4, клетвата в Бога на отците като непопулярен във възрожденската култура библеизъм. Може би най-характерният полонизъм в образната система на текста е боговдъхновеният пратеник и народен водач, означен с думата mąż (мъж, юнак). Патетиката в тази дума е увековечена в прословутата Пета сцена от поемата на Адам Мицкевич "Задушница", част III с конотациите за личен национален спасител, поради което всеки превод на понятието на български език би бил компромисен.

На трето място и като пряко продължение на горните твърдения "Българин в тъмница" представлява предизвикателство в полето на поетическата транслаторика. Тук вече става въпрос за преводимост не само на историческите и националните реалии в чужда езиково-културна среда, но и на типични изрази, добили в българския словесен фонд едва ли не сакрална позиция поради отъждествяването им с Възраждането и освободителните борби. Накратко: стихотворението повдига дебат за българо-българския превод и осъвременяването на текстове от XIX век, които в оригиналния си запис звучат архаично и стават все по-неразбираеми за неспециализираната аудитория.

Най-ярките примери за подобни проблемни зони поставят под съмнение самата идея за дословен превод. Самото заглавие на творбата "Bulgar w więzieniu", например, би било безотказно преведено като "Българин в затвора", ако не бе възрожденският контекст, който задължи преводаческия ми инстинкт безалтернативно да предпочете тъмница вместо затвор, макар в текста да присъства и думата loch, отговаряща много по-точно на българския усет за тъмница. Сходна с тази тенденция е и дилемата как да бъде означен споменатият мъж (mąż), който позволява окачествявания като герой и водач, но неминуемо изисква отчитане на българския юнак или най-малко херой.

Пореден пример за българо-български трудности в превода е наименованието на войската, означена в оригинала чрез презрителните квалификации żołdak и żołdactwo - кое е по-адекватно в един съвременен превод: войник или аскер? От същия ред е и дилемата с понятието oprawca - мъчител, гнетител или душманин, джелатин? Такива въпроси са от компетентността не само на допустимата архаизация и стилизация в полето на превода, но пряко навлизат в сферата на българската езикова чувствителност, означила отделни понятия и символи като възрожденски с всички следващи от това последствия, а други възприемаща за неутрални. Може ли следователно един съвременен превод от полски език на текст, написан в епохата на освободителните борби и посветен на същата тематика, да претендира за достатъчна степен на дословност, ако елиминира понятията от отминалата епоха? Какъвто и да бъде отговорът на този въпрос, получаваме поредно доказателство за речниковото и стилистично богатство на българския език, както и за втвърдените нагласи към литературата върху освободителния период, която не звучи правдоподобно без юнаци, душмани, аскери, черкези и тъмници.

На четвърто място, "Българин в тъмница" е категорично свидетелство, че полската общественост от периода не познава или не е склонна да възприеме революционно-борческата патетика по линията Раковски-Каравелов-Ботев-Вазов. При липсата в текста на реалии като Балкана и родните гори и със загатването за борба единствено чрез трагичните ѝ последствия, българинът остава в отредената му роля на вековна жертва на мракобесието - далеч от цивилизацията, без собствени сили и външна помощ.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Заслужава внимание фактът, че оригиналният запис на етнонима е не според съвременния правопис (Bułgar), а с мека съгласна l. Това е в съгласие с нормата, установена от Самуел Линде в неговия Речник на полския език (Linde 1807: 194). През втората половина на XIX век двете форми (с твърдо и меко л) ще се използват конкурентно. [обратно]

2. Букв. закрилата на Небето. [обратно]

3. Въпреки че в полския език се среща думата asker (askar), означаваща турски войник, в творбата се използват презрителните понятия за (най-вече наемни) войници żołdak и żołdactwo (срв. Doroszewski 1997). [обратно]

4. Българската литературна и културна традиция не се отличава с висока чувствителност към черковния олтар, като вместо това най-често се говори за храмовете като цяло и тяхното оскверняване. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Рикев 2018: Рикев, Камен. Две непознати илюстрации от Хенрик Дембицки с българска тематика. // Проглас (Филологическо списание), 2018, бр. 1, 32-39.

 

Bar 1936: Bar, Adam, ed. Słownik pseudonimów i kryptonimów pisarzy polskich oraz Polski dotyczących. T. 2. Pseudonimy i kryptonimy od L-Ż. Kraków: Gebethner i Wolff, 1936.

Doroszewski 1997: Doroszewski, Witold, ed. Słownik języka polskiego. T. 1-11. Przedruk elektroniczny. Warszawa: PWN, 1997.

Grabowski 1999: Grabowski, Stanisław. Anioł z Bojany. Wiersze o Bułgarii. Antologia. Warszawa: ASPRA, 1999.

Lech-Wanda 1877: Lech-Wanda. Bulgar w więzieniu. // Kłosy, 604, 13(25).01.1877, p. 3 (51).

Linde 1807: Linde, S. B. Słownik języka polskiego. Т. I, cz. I (A-F). Warszawa: Drukarnia XX. Piiarów, 1807.

Natora-Macierewicz 1982: Natora-Macierewicz, Hanna. Fragmenty księgi redakcyjnej Kłosów. // Kwartalnik Historii Prasy Polskiej, no 3-4 (1982), pp. 87-93.

 

 

© Камен Рикев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2019, № 10 (239)

Текстът е представен като доклад на 57-та научна конференция на Русенския университет на 26.10.2018 г.