"БЪЛГАРИН В ТЪМНИЦА" - ЕДНО ЗАБРАВЕНО ПОЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ 1877 Г.

Камен Рикев

web

---

Резюме: Статията е посветена на стихотворението "Българин в тъмница" ("Bułgar w więzieniu"), публикувано във варшавския вестник "Kłosy" (бр. 604 от 1877 г.) от неидентифициран до днес автор с псевдоним Лех-Ванда. Лирическата творба се състои от 9 осемсрични строфи и привлича изследователски интерес заради своята тематика и образност. Тя свидетелства за полските симпатии спрямо българската освободителна кауза, като същевременно разкрива символи и културни концепти, нетипични за българския литературен контекст от периода. Статията изтъква по-важните сходства и отлики между оригиналния полски текст и българската предосвобожденска поезия.

Ключови думи: поезия, полска литература, българска тематика, освободителна борба, национално мъченичество, XIX век.

---

 

Публикация и авторство на текста

През 1877 г. в брой 604 от 13 януари на стр. 3 (51) варшавският илюстрован седмичник "Kłosy" публикува стихотворението "Bulgar w więzieniu" (Lech-Wanda 1877: 51) с приемлив превод на заглавието "Българин в тъмница"¹. Текстът е означен като дело на Лех-Ванда. До днес е невъзможно да се установи авторът, подписал се с този псевдоним - Лех-Ванда липсва в престижния "Речник на псевдонимите и криптонимите на полски писатели" (Bar 1936). От друга страна, запазен е протокол от сесия на редакционния съвет на вестник "Kłosy", от който личи, че авторът на произведението не се назовава по име и фамилия, но се загатва за мъжкия му пол (наречен е "поетът Лех-Ванда" - Natora-Macierewicz 1982: 92). Възможно е да се допусне, че самоличността на Лех-Ванда е останала неизвестна дори на редакцията, която през май 1877 г. е решила да публикува едно негово стихотворение ("В деня на Господнето Преображение"), а друго да отхвърли ("Свети Ян"). Впоследствие обаче "Kłosy" не издават одобрената творба, а единствено "Българин в тъмница".

За момента няма надеждни податки и за установяване на други творби на Лех-Ванда. Съдейки по стила на публикувания текст, може да се заключи с достатъчна убедителност, че авторът не е бил изтъкнат лирик. "Българин в тъмница" обаче привлича вниманието като рядък литературен документ с ясно изразени симпатии към неосвободения още народ.

По тематиката и образността си стихотворението представлява безспорна ценност, без да е изключение в полския културен живот от втората половина на XIX век. На Българското възраждане и стремежите за освобождение са посветени лирически текстове на Юзеф Бохдан Залески (за готовността на българите да сключат църковна уния с Рим) и Мария Конопницка (за Петко Р. Славейков), а следващият век ще обогати поетизациите на българския свят с текстове за отец Паисий, Левски, Ботев, Батак, Рилския и Бачковския манастир. Същевременно е любопитно, че "Българин в тъмница" не е включено в антологията с полска поезия за България на Станислав Грабовски (Grabowski 1999). Този факт е най-красноречивото свидетелство, че творбата на Лех-Ванда е била забравена и няма преиздавания след отпечатването си във варшавския вестник.

Текст на стихотворението и буквален превод на български език

Тук предлагам оригиналния текст на произведението, както и буквален превод на български език с избягване на поетизации и архаизации в духа на възрожденската литература. Единствено изключение правя със заглавието, което на съвременен български трябва да звучи "българин в затвора":

Оригиналният текст притежава девет осемстишни строфи с висока степен на формална организация: стиховете без изключение са десетсрични, с цезура след петата сричка и точно римуване от тип abababcc. За сметка на това рефренът "Земьо на робство, горко ти, горко!" се появява в три строфи, но несиметрично (втора, шеста и девета). Самият изказ е доминиран от обилни епитети и пределен контраст по оста невинна жертва - жесток тиранин.

Изводи

Каква в такъв случай е литературноисторическата стойност на този забравен лирически текст от 1877 г.?

На първо място, стихотворението пряко насочва към потушаването на Априлското въстание и е знак за непосредствен емоционален отзвук от него в полското общество. Докато българинът е представен като беден и онеправдан селянин, работещ над плуга, но с памет, че е наследник на древни царе, неговите мъчители представляват част от стройна система, на чийто връх е падишахът, а под него също толкова потиснически роли играят пашата и аскерите³.

На второ място, трябва дебело да се подчертае, че творбата отразява полските представи и очаквания за българския живот и като цяло за балканските народи под османска власт през 60-те и 70-те години на XIX век. Варшавската преса от периода издава немалко репортажи, пътеписи и илюстрации, представящи положението на Полуострова чрез схемата варварски господари - борещо се за свобода селско население. В този контекст стилизацията и мелодраматизмът напълно естествено изместват фактологическата точност и автентичния поглед към описваните явления, които много често не са следствие от пребиваване на автора на мястото на събитието, а плод на кабинетни занимания (срв. Рикев 2018). Ето защо и разглежданото тук стихотворение включва типично полски символи и термини, примесени с актуалните за ситуацията манастир, царе, турци и черкези.

Отвъд българизиращите стилизации текстът съдържа няколко типично полски понятия и нагледи, които издават закотвеността на произведението в неговата собствена, а не в балканската традиция. Такива са напр. мотивът за излизането от гробните могили, познат от класиците на Полския романтизъм и несвойствен за българската литература, представата за Провидението (небесна закрила) като знак на Божието присъствие в историята, окървавеният олтар⁴, клетвата в Бога на отците като непопулярен във възрожденската култура библеизъм. Може би най-характерният полонизъм в образната система на текста е боговдъхновеният пратеник и народен водач, означен с думата mąż (мъж, юнак). Патетиката в тази дума е увековечена в прословутата Пета сцена от поемата на Адам Мицкевич "Задушница", част III с конотациите за личен национален спасител, поради което всеки превод на понятието на български език би бил компромисен.

На трето място и като пряко продължение на горните твърдения "Българин в тъмница" представлява предизвикателство в полето на поетическата транслаторика. Тук вече става въпрос за преводимост не само на историческите и националните реалии в чужда езиково-културна среда, но и на типични изрази, добили в българския словесен фонд едва ли не сакрална позиция поради отъждествяването им с Възраждането и освободителните борби. Накратко: стихотворението повдига дебат за българо-българския превод и осъвременяването на текстове от XIX век, които в оригиналния си запис звучат архаично и стават все по-неразбираеми за неспециализираната аудитория.

Най-ярките примери за подобни проблемни зони поставят под съмнение самата идея за дословен превод. Самото заглавие на творбата "Bulgar w więzieniu", например, би било безотказно преведено като "Българин в затвора", ако не бе възрожденският контекст, който задължи преводаческия ми инстинкт безалтернативно да предпочете тъмница вместо затвор, макар в текста да присъства и думата loch, отговаряща много по-точно на българския усет за тъмница. Сходна с тази тенденция е и дилемата как да бъде означен споменатият мъж (mąż), който позволява окачествявания като герой и водач, но неминуемо изисква отчитане на българския юнак или най-малко херой.

Пореден пример за българо-български трудности в превода е наименованието на войската, означена в оригинала чрез презрителните квалификации żołdak и żołdactwo - кое е по-адекватно в един съвременен превод: войник или аскер? От същия ред е и дилемата с понятието oprawca - мъчител, гнетител или душманин, джелатин? Такива въпроси са от компетентността не само на допустимата архаизация и стилизация в полето на превода, но пряко навлизат в сферата на българската езикова чувствителност, означила отделни понятия и символи като възрожденски с всички следващи от това последствия, а други възприемаща за неутрални. Може ли следователно един съвременен превод от полски език на текст, написан в епохата на освободителните борби и посветен на същата тематика, да претендира за достатъчна степен на дословност, ако елиминира понятията от отминалата епоха? Какъвто и да бъде отговорът на този въпрос, получаваме поредно доказателство за речниковото и стилистично богатство на българския език, както и за втвърдените нагласи към литературата върху освободителния период, която не звучи правдоподобно без юнаци, душмани, аскери, черкези и тъмници.

На четвърто място, "Българин в тъмница" е категорично свидетелство, че полската общественост от периода не познава или не е склонна да възприеме революционно-борческата патетика по линията Раковски-Каравелов-Ботев-Вазов. При липсата в текста на реалии като Балкана и родните гори и със загатването за борба единствено чрез трагичните ѝ последствия, българинът остава в отредената му роля на вековна жертва на мракобесието - далеч от цивилизацията, без собствени сили и външна помощ.

БЕЛЕЖКИ

1. Заслужава внимание фактът, че оригиналният запис на етнонима е не според съвременния правопис (Bułgar), а с мека съгласна l. Това е в съгласие с нормата, установена от Самуел Линде в неговия Речник на полския език (Linde 1807: 194). През втората половина на XIX век двете форми (с твърдо и меко л) ще се използват конкурентно. [обратно]

2. Букв. закрилата на Небето. [обратно]

3. Въпреки че в полския език се среща думата asker (askar), означаваща турски войник, в творбата се използват презрителните понятия за (най-вече наемни) войници żołdak и żołdactwo (срв. Doroszewski 1997). [обратно]

4. Българската литературна и културна традиция не се отличава с висока чувствителност към черковния олтар, като вместо това най-често се говори за храмовете като цяло и тяхното оскверняване. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Рикев 2018: Рикев, Камен. Две непознати илюстрации от Хенрик Дембицки с българска тематика. // Проглас (Филологическо списание), 2018, бр. 1, 32-39.

Bar 1936: Bar, Adam, ed. Słownik pseudonimów i kryptonimów pisarzy polskich oraz Polski dotyczących. T. 2. Pseudonimy i kryptonimy od L-Ż. Kraków: Gebethner i Wolff, 1936.

Doroszewski 1997: Doroszewski, Witold, ed. Słownik języka polskiego. T. 1-11. Przedruk elektroniczny. Warszawa: PWN, 1997.

Grabowski 1999: Grabowski, Stanisław. Anioł z Bojany. Wiersze o Bułgarii. Antologia. Warszawa: ASPRA, 1999.

Lech-Wanda 1877: Lech-Wanda. Bulgar w więzieniu. // Kłosy, 604, 13(25).01.1877, p. 3 (51).

Linde 1807: Linde, S. B. Słownik języka polskiego. Т. I, cz. I (A-F). Warszawa: Drukarnia XX. Piiarów, 1807.

Natora-Macierewicz 1982: Natora-Macierewicz, Hanna. Fragmenty księgi redakcyjnej Kłosów. // Kwartalnik Historii Prasy Polskiej, no 3-4 (1982), pp. 87-93.

© Камен Рикев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2019, № 10 (239)

Текстът е представен като доклад на 57-та научна конференция на Русенския университет на 26.10.2018 г.