Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕТЕЛ И НЕВЕСТУЛКА
web
Оплака се Петелът герест,
Златоперест,
на Невестулката
и тръсна възмутен качулката:
- Лисицата
и снощи ми подгони пак дечицата,
а от кокошките ми най-носливата,
тъй както спала,
паднала от сливата
и Лиса я изяла.
Ще ми дадеш ли Невестулчице, съвет?
Ти в тази работа си ловка, веща...
- Лисицата умира за рушвет!
Вземи я подкупи със нещо.
- Например?...
- Всеки ден ѝ искай прошка
ту с пиле, ту с кокошка.
Така спокойно, мирно ще живееш
ще кукуригаш и ще дебелееш.
- А на кого да кукуригам там -
като остана сам -
обезкокошен и съвсем обезценен? -
Петелът тръсна втори път глава.
- Ами на мен!... -
му рече тя без свян
и се изсмя. - Преди да те изям!
© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2020, № 8 (249)
|