ЛИСИЦАТА И БДИТЕЛНИТЕ

web

Една лисица хитра и злостора
попадна във затвора.
Натикаха я във един кафез
и скоро
тази любопитна вест
едва не проглуши простора.

- Хм, виж я ти - Лисицата...
Кумицата-Умницата...
Че кой можà да я открие?
Къде ли пък сме зяпали и ние?

Но много време мина и не мина,
и ето че мнозина
горски жители
започнаха да се докарват бдителни.
Еднажки Мечката
на отговорно място спомена:
аз веднъж я срещнах на пътечката
и ми направи впечатление как
удивително приличаше на враг...
О, без съмнение. -
Козелът скочи и завречи
една от своите брадати речи:
- Отдавна в нея подозирах враг.
Веднъж пред всички ме посочи с крак
и рече: "Пръч със пръч!..."
А Гарванът се поизпъчи
и заплющя с крила:
- Врааг... врааг... враа...
не съм ли казвал винаги това -
Лисана вечно враг ми е била.

Тъй всички тия хитреци познати,
рогати,
опашати
и пернати
се юрнаха един през други

да си приписват хиляди заслуги
със стари дати
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Не се чудете, мили хора,
нищо чудно.
Лисицата си гниеше в затвора
и туй сега за тях не беше трудно.

© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.03.2021, № 3 (256)