КОЗЕЛЪТ

web

Ти чувал ли си някога козел
отстъпка на козата да направи?
Та за какво са, дяволът ги взел,
рогата здрави?
. . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Един ден, както се катерил
Козелът по пътека каменлива,
подхлъзнал се и се намерил
в краката на козичката си сива.
От яд, че паднал и че се изложил,
и че издраскал козята си кожа,
Козелът се нахвърлил на Козата:
- Дано ти вълци изядат месата.
На моето падение се хилиш...
Къде ме тикна да вървя нататък?
Едва се не премазах, боже мили,
едва се не премазах.
- Че аз ти казах...
- Мълчи! Ще кипна... Взе да знаеш много.
но аз и със рога да бия мога -
Защо не тръгна първа по скалите?
- Аз щях да тръгна, ама ти ме срита...
- Млъкни, мари, на пастърма да станеш!
Щом падам, значи, трябва да ме хванеш!
- Че аз, нали... подадох си крачето...
- А-а, ето кой ме е препънал, ето-о...
Рога! Рога за тебе, зло проклето!…

И разгневен, тиранинът Козел
от бедната Козичка си отвзел
за своето падение.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Тревожи ме едно съмнение
читателю, не се ли среща също
такъв Козел и в твойта къща?

© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2021, № 1 (254)