ИМА СИ ХАС

web

Разлюля се гората -
зашумя,
загърмя
и кората
на столетните дъбове
се нацепи по грубите ръбове.
Всичко живо със гняв призова
Лъва
да слезе от своя престол,
че в тази вековна гора,
вече всеки е гладен и гол
и дъхът му нагарча,
макар че
подскача
и вика: - Ура!...

И водача
им рече:
- Много силни сме вече!...
Я зяпнете - да види Лъва
колко много сте гладни!
- A-а-а... Ний сме гладни
и жадни,
и боси,
а жените - и голи!...
- Следователно?...
- Долу-у-у!
- Нямам въпроси!
А Лъвът поклати глава
И обърна им гръб след това.

Цяла нощ, до зори -
луди танци и луди игри.
Всеки маха, подритва и драска -
изгориха и лъвската маска.
После мина ден, мина и втори
и в гората се заговори,
че - ей, уж свободата дойде,
от Лъва - ни мустак, ни опашка,
а дружината млада, юнашка
все тъй болно се лашка
гладна, гола и боса,
само дето преглъща въпроса.

А Водача им рече:
- Е, настъпи промяната вече!
Няма нужда от думи и речи.
Пак ще бъдете гладни и боси,
всеки халът си тежък ще носи,
но поне съм на власт
Аз!...
И - дотук по всички въпроси!

И тълпата въздъхна без глас:
Има си хас-с-с!...

© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.08.2020, № 8 (249)