ЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ

web

Советам следуй, но с умом!
На всех друзей не угодиш,
Себе же только навредиш.

С. Михалков

Гората се пробуди,
окичена с цветя и пеперуди,
окъпана в роса...
И затрептя на Славея гласа:
- Простор и свежест! Въздух и лъчи!
Бъди благословен, о, роден лес,
и нека мойта песен да звучи
във твоя чест!
Във твоя чест...

Една Змия го чу и се довлече:
- Добре го рече! Да, добре го рече!
Но само с медени хвалби не бива.
И за да стане песничка правдива,
ако си смел певец и смел поет -
изпей тук-там една-две ноти дръзки!
Нима в гората всичко е наред?...
Бъди юнак!... Посъскай!
и зина, та запя със всичката си сила:
- Eх, хубава си, горо, майко мила,
но колко драки, тръни и коприва
прикрива
твоята зеленина...

- Лютивина!... Пръсни лютивина! -
Змията се провикна. -
Отровно биле, пиле, да поникне,
когато твойте ядни звуци бликнат!
Не си ли чувал как го правя аз?...

Изсъска грозно Славеят тогаз:
- Лессът съсс свойте лиссти ни потисска!
Жесстоко заглушава вссеки гласс!...

- Това ссе исска! -
най-подир Змията рече. -
Ти като мене ссъсскаш вече!

© Иван Касабов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2019, № 7 (236)