Иван Касабов - Двамата и третият

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВАМАТА И ТРЕТИЯТ

web

По стръмни остроръбести скали,
по чуки
каменисти,
сред лепкави мъгли,
с въжета, остри пикели и куки,
пълзяха трима алпинисти.
Пълзяха те и секнали дъха,
едно и също мислеха: - Върха!...
- Веднъж да стъпя там
и после - знам! -
водачът се закани.
Под него Вторият размаха длани:
- Все ти!... Все сам!...
Не те е срам!
Ще ме подлъжеш като лани
пак!
- Че как?
- Ами така -
подадох ти ръка,
а ти на мене - крак!
Сега се писа пръв, но аз съм за върха.
- Аха!
Кога ме няма тук...
- Ще покоря...
- На мук!
А третият под тях
се друсаше от смях:
- Да, тесен е върхът за трима души.
На думи аз съм скъп, но
въжето като дръпна -
ще ги отбруля като гнили круши
и горе пръв ще стъпи Третият!...

Клетият!
Забравил бе, че тримата мъже
ги свързваше... едно въже!