Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЗИЦИЯ "ИВАН"

Ирена Георгиева

web

Преглеждам обявите за работа, докато дремя на работното си място. Имам всички основания да върша и двете дейности. Днес следпразнично разбрах, че Новата година се очертава светла, успешна и благодатна само за някои. На височайше министерско ниво са решили да ми почернят живота. Не е никаква утеха, че с мен ще си заминат още 1500 набори от държавната администрация, за да изживеем старините си в охолно пенсионерско щастие. Очаквам конкуренцията за подходяща работа да е като по време на Голямата депресия. Зяпам в монитора, според който пенсионерът не е човек. Но продължавам да упорствам. Изведнъж погледът ми прихваща необичайно явление - позиция Иван. Брех! Да беше трейнър, или PHP Developer, IT специалист, да подминеш с лека ръка, а то само име. Изчитам я и ентусиазмът ми рязко се покачва.

"Ако сте здрав и пълен с енергия млад пенсионер" - такъв съм ми, кръвното ми е като на младеж и още ги мога онези работи - "притежавате инициативност и отлични организационни умения", - е, аз началник на отдел бях при едно правителство - "ако обичате природата и милеете за животните" - кой ходи всяка неделя в парка и заговаря младите майки и собственичките на кучета, "имаме предложение за вас. Позицията "Иван" е предизвикателна и креативна. Включва интересна и динамична работа на открито, с която ще запазите вашата активност и ще поддържате форма по естествен начин." Машалла, яко - както казва внукът ми! - "Осигуряваме интригуващо заплащане и социален пакет: неограничено количество селектирано фермерско мляко и млечни продукти. Владеенето на английски е предимство, но не е задължително. Ако отговаряте на горните условия и сме събудили интереса ви, очакваме вашето обаждане."

Ама как да не сте? Само не разбрах какво точно трябва да организирам?

Набирам посочения телефон, представям се и задавам последния въпрос на женището, с което разговарям.

- Ам’че ти аджамия ли си, що ли? Овце и ягнета.

- Да няма някаква грешка, ваша ли е обявата "Свободна позиция Иван".

- А т’ва щерката го измисли, вика, майко, така се пише сега. Иначе Иван се казваше предишниот ни овчар, много добър човек беше, лека му пръст, ама се спомина.

- Как - нали природа, чист въздух, натурална храна?

- Епа, вълци нападнаха стадото, случва се... Но ти си помисли пак и побързай, че вече трима ми се обадиха тази сутрин.

Тъкмо затварям телефона и звъни секретарката на шефа.

- Иване, шефът те вика.

- Веднага - казвам аз и затварям. Пръстите ми сами откриват номера от преди малко.

- Ало свободно ли е още мястото за пастир?

- Ами петима чакам за интервю. Тебе да те пиша ли?

- Пиши, за събота - казвам аз и си мисля как работата се изплъзва от пръстите ми.

Плахо почуквам на кабинета на шефа.

- А Иване, влизай - бодро казва шефът ми, сякаш е получил повишение. - Виж, сега нали знаеш за съкращенията, няма начин, първо ще си заминат пенсионерите. Не ме гледай така, ти си ми ценен кадър. Работиш за трима, оставаш, някой трябва и да бачка.

Тръгвам си от кабинета, а в стомаха ми пърхат пеперуди като на влюбен. Едвам се сдържам да не разцелувам секретарката. Колегите по коридора ме гледат подозрително и аз надявам тъжна физиономия, а те се потапят във всемирно съчувствие към обесения и ми се усмихнат благо. Отново набирам телефона на бившата си бъдеща работодателка и смънквам, че няма да се възползвам от правото си на интервю. Тя ми се сопва, че съм лабав и съм й губел времето, и ми тряска телефона. Къде ми е бил акълът - да тръгна по Родопите след смърдящи овце и зли песове, че и вълци отгоре на всичко, и невъзпитани илитерати. Ай, седи си тука в цивилизацията, дето си нужен и ценен.

След две седмици, в които се люшкам между спотаената радост на оцелял при катаклизъм и тъгата, която засвидетелствам целодневно на пострадалите от така навременната административна реформа на правителството, ми звъни отново секретарката:

- Иване, смениха шефа. Мини през кабинета ми да подпишеш едни документи.

Отново набирам онзи телефон, без да тая и капчица надежда.

- Имаш късмет - мястото тъкмо се освободи отново. Идвай.

 

 

© Ирена Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.07.2019, № 7 (236)