ЕДНИ ПАРИ, ЕДНИ РИМИ

Ирена Георгиева

web

"Пролет иде с дъхави цветя, пролет иде..." - повтаряше си наум Писарев, в търсене на подходящата рима, която му се изплъзваше вече час. Позвъняване на мобилния го изтръгна от приятните творчески напъни. По занятие той беше главен редактор на провинциален вестник, а по призвание - поет. "Кой пък е сега?" - подразни се Писарев. Хвърли поглед на светещия екран и бързо натисна зеленото копче.

- Г-н Градев! Мноого ми е приятно.

- Писарев - прекъснаха любезностите му от другата страна, - имам една работа за теб, но конфиденциална. Нов сайт. Разполагаш с пълна свобода. Ще пишеш знаеш за кого и няма да закачаш - сещаш се кого. След час при мен за подробностите, да не стават грешки.

- Звучи интересно.

- Ако хората са доволни, взимаш два.

Разговорът прекъсна така неочаквано, както беше започнал. "...с птичи песни, най-чудесни" - отдъхна си Писарев. "Малко вдъхновение и римите сами идват при теб. Дава два, прибира поне три - по депутатски. Но всеки месец два бона. Вземай и си трай." Птичето най-после бе кацнало на рамото му - ще съчетае полезното с приятното. И без това само в неговия вестник харесваха стиховете му, другите хън-мън. Колеги.

Вечерта Писарев събра семейния съвет. Привикан бе и племенникът Тони - компютърен гений.

- Слушайте внимателно! Ставате част от културния елит. Ще издаваме е-вестник!

Всички се опулиха.

- Трябва да помогнем на едни хора за едни неща.

- И що с вестник? Да ти приличам на журналист? - отбеляза синът му, който по цял ден гонеше топката.

- Спортната секция ще е твоя - копи-пейст, копи-пейст, това поне можеш, нали?

- И от какъв зор?

- Заради петдесет лева джобни. Ти, Рози, ще пишеш за цветята. Тор, луковици. Разбираш от тези неща.

- Тони, ти намираш безплатна платформа, поукрасяваш я. Поемаш новините - да има там, по една-две всеки ден. И двеста лева ще ти давам. Първата ти заплата, ей. Аз ще пиша уводните статии под псевдоним. Сега - заглавието. Харесва ли ви "Твоят глас"?

- Добре де, кой ще го чете този вестник? - уместно запита Тони.

- Вуйчо ти е помислил за всичко. Има ли пари, има интерес. Един конкурс и готово. Аз колко съм направил! Този ще е поетически - "Пролетни рими". Първо място - петстотин лева, второ - триста, трето - сто. Ще се скъсат да участват и току-виж прочели нещичко. Наградите, то се знае, ще спечелят мои стихотворения, под чужди имена. Само ще натискаш бутончето за гласовете. И всичко си остава между нас. Градев ще е в течение донякъде.

Два месеца след паметната вечер сайтът се рееше из виртуалното пространство, а конкурсът, започнал с трима мними участници, беше набъбнал до цели сто. Градев бе повече от доволен. Четеше и летеше. "Какви неща съм направил за тоя град!" Сам бе забравил някои, но Писарев помнеше и не само това, бе надминал себе си в оплюването на опонентите му. "Пулицър заслужава този човек, нищо друго не е достойно за перото му." Съгражданите им чак беше запалил. Бурна подкрепа и цветисти псувни се сипеха точно където трябва.

Тони, отговарящ за читателските отзиви, се опасяваше да не получи раздвоение на личността и основателно очакваше повишение на заплатата.

Всичко беше тип-топ, когато точно преди финала Писарев получи обаждане:

- Този конкурс да не е нагласен? Дъщеря ми участва, Златина. Цялата парламентарна група накарах да гласува, че и роднините им, а детето не помръдва от това четвърто място!

- Читателите избират - опита да даде отпор Писарев.

- Читателите? Не ми ги разправяй тия на мене! И какви са тези смешници преди нея! Виж да оправиш работата! За какво получаваш онез неща!

"Пълна свобода - родния си братовчед да оклеветя, първото си място да подаря! Не Градев, а Крадев!" - бликнаха римите у поета с откраднати мечти. "Отказвам се" - мина му през ума, но той отхвърли зловредната мисъл на мига.

- Абсолютно прав сте, г-н Градев, читателите не разбират от поезия. Единствено талантът има значение.

© Ирена Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2019, № 11 (240)

Други публикации:
Ирена Георгиева. Писмо до себе си. Бургас: Либра Скорп, 2017.