Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Контрольорът
минава в мига след като съм прочела
"Надзор".
Подавам картата си с ехидна усмивка,
сякаш,
възкачена на ниските токчета на обувките си
и високото социално положение
на български начален учител,
бих прескочила бариерата
на метрото
или на системата,
бунтувайки се.
Благодаря, Ева Липска, за пророчествата
от 1990-та -
годината на
първите ни демократични избори,
раждането на първото ми дете,
многолюдните шумни митинги,
цъфтящата вяра в демокрацията
и бъдещето.
Трябваше ни време да прекрачим в зрелостта,
да завържем крилете на мечтите,
да чуем как хърка заспалото бъдеще
и "три пъти за щастие" да изберем тирана,
докато се борехме с тиранията...
Все пак има смисъл да се чете поезия,
а и да се пише,
защото тя е, която ни доближава
до Бог.
Няма стари книги, има само неоткрити строфи.
© Илияна Делева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2020, № 2 (243)
|