Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В БЯЛАТА СТАЯ

Фани Попова-Мутафова

web | Жената - грешната и святата

Донесоха ги една след друга в голямата бяла стая. Четири бледни жени, с морави сенки около хлътналите очи,

Най-напред внесоха една дребна, тъмнокоса, със замислен взор и кротък глас. Тежките ѝ клепачи бяха винаги сведени и тя почти никога не говореше.

Втората беше една слаба, руса женица, с наивни, засмени очи. От устата ѝ извираха непрекъснати усмивки и весела бъбривост.

Третата постоянно вземаше детето в ръцете си и не искаше да го пусне, дори и когато то, уморено и сито, откъснеше от влажната си устица препълнената с мляко гръд и започваше да диша тихо и дълбоко, изпълнено с благодарна доверчивост,

Последна донесоха една едра, светлоока, с червеникави коси. Внесоха я на носилка, направо от операционната, с диво разпилени коси, очи на изплашен звяр и страшно жълто лице.

Останалите три жени забравиха за миг собствената си неволя и изтръпнаха в състрадание и ужас. Още недошла напълно в себе си от етерната упойка, червенокосата жена лежеше неподвижна, със склопени очи. И тази неподвижност беше тъй странна и неизменна, че останалите три почнаха да се съмняват дали другарката им не е вече заминала в други свят. Все пак тревожното суетене на лекарите и сестрите край нея издаваха грижи за жив човек.

Най-сетне червенокосата отвори клепки. Безкръвните ѝ устни пошепнаха нещо. Една сестра се наведе до устата ѝ. След това се изправи и се усмихна.

- Иска да види детето си...

И останалите неволно се усмихнаха, въздъхнаха. Чудна беше любовта на майката. Едва възвърнала се от срещата със смъртта - първата ѝ мисъл беше за детето.

След това жените останаха сами. Децата отнесоха в друга стая. Нощта трябваше да донесе спокойствие и отмора на измъчената плът.

В тишината се чуваше само равномерното тракане на часовника в коридора. Далече някъде се хлопна бързо една врата. В полумрака на нощната лампа майките се унесоха в тежка дрямка.

Внезапно някакъв слаб стон трепна в обземащия ги сън. Три чифта очи веднага се обърнаха изплашено към кревата на червенокосата.

Тя трескаво движеше ръцете си и шепнеше нещо.

Тъмнокосата, която беше най-близо до нея, се надигна на лакътя си и попита какво иска. Но тя не отговори и продължи да шепне, все по-бързо и неразбрано. Бълнуваше. Останалите три се спогледаха и поклатиха глава. На няколко пъти идваха сестри и лекари, но от строгите им, навъсени лица не можеше нищо да се отгатне.

Другите не можаха вече да заспят. Със затаена нежност те се ослушваха в далечния писък на някой изгладнял младенец и всяка от тях мислеше, че това е нейното дете.

Навън сребрист здрач плъзва по прозорците. В стаята се борят сенки и светлини. Стенният часовник все тъй равномерно подчертава дълбоката тишина.

Тъмнокосата едва чуто плаче, заровила глава във възглавниците. Русата се върти в леглото, оплаква се, че е горещо, иска да се загаси лампата, иска да пие вода. Третата лежи, кротко, с широко отворени очи и чака мига, когато ще донесат детето ѝ. Плачът на първата и неспокойствието на втората ѝ пречат да почива. По едно време червенокосата съвсем утихва. С опънати ръце и склопени очи, дъхът ѝ не се чува. Изплашена, русата звъни за дежурната.

Сестрата идва сърдита, със сънливи очи, опитва пулса на червенокосата, навежда ухо над устните ѝ, дига рамене. След това се скарва, че са я викали без причина, казва, че жената си е заспала най-спокойно и излиза още по-навъсена. Русата не посмява да поиска вода, но на всички олеква нещо.

Студената светлина на утрото обля четири легла, в които спяха с равно дишане четири майки. Едната от тях спеше върху измокрената от сълзи възглавница, и от време на време дълбоко изхълцване разтреперваше подпухналите ѝ устни.

На следния ден донесоха младенците.

Детето на червенокосата е едно дребничко момиченце, с голяма уста и сини петна от двете страни на челото. Прилича на малко чудовище. Когато го зърна, широкото бледо лице на майка му просия в неземна усмивка.

- Златно ангелче - шепне тя и гледа тържествуваща и самодоволна наоколо си.

Другите се усмихват снизходително. За всяка от тях нямаше по-хубаво дете от нейното собствено. Всички други бяха само жалки червейчета.

Малките деца са току-що окъпани и от червената им кожа лъха неизказано приятен мирис. С животинска радост майките поглъщат това горещо ухание и притискат до себе си тия малки пакетчета, от които надничат две свити, сбръчкани ръчички и една главица, покрита с тъмен пух.

След това идват първите гости. С цветя и сладки, с фанелки, пеленки, чорапчета, шапчици. Около русата женица се събраха мъжът ѝ заедно с другите четири деца. Всички искаха да видят малката сестричка, раздърпаха детето, голямото момиче искаше да го носи на ръце, малкото братче се разплака от ревност, роднините поклащаха глава - толкова бедност и пет деца... На червенокосата мъжът ѝ е в Америка. Близките ѝ носят покривка от синя копринена дантела, скъпи ленени дрешки, бели пантофчета. От гузните им усмивки мъжът, който бил в Америка, почва да изглежда твърде съмнителен.

Третата е щастлива първескиня. Мъжът ѝ идва побъркан от радост. Той взима на ръце първородния си син, смее се като дете на всяка негова гримаса, иска да го види съблечен, сякаш не може да повярва, че е момче, тревожи се от плача му, иска да повикат лекаря, след това развива много пакети: шоколад, портокали, пасти, бонбони. Всеки пет минути разпитва жена си, моли я да премери температурата си. Не може да се начуди на бащата от съседното легло, който твърде спокойно чете един вестник до прозореца, без да се смущава от врявата на своите пет деца.

Само при чернокосата няма никой, сияещата първескиня забелязва това и прехапва устни. Тя чувства върху себе си тихия поглед на самотното изоставено момиче и се свени почти от своето безмерно щастие. После бързо избира от сладките, нарежда ги заедно с няколко портокала и бонбона в една чиния и ги изпраща по майка си.

Девойката трепва смутена. Приема с наведени очи подаръка и благодари едва чуто. След това обръща лицето си към стената и се мъчи незабелязано да изтрие бликналите сълзи, които горят страните ѝ.

Звънецът прекъсва часа за посещения. Отново четири жени остават сами. Затворени в своя свят - изтъкан от толкова мъка и толкова светлина.

 

 

© Фани Попова-Мутафова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019