Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВРАБЧЕТА

Димитър К. Георгиев

web

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.

Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома си. Днес го прави малко по-късно и това личи по нервните погледи към часовника на ръката си. Нейна по-млада колежка я настига, говори ѝ нещо, ръкомаха и скоро я подминава. На светофара тя пъргаво пресича улицата, преди да светне жълто. Съседката ми не успява. Хваща се за главата, отчаяно кърши ръце. После бялата ѝ шапка се загубва в множеството.

В полезрението ми натрапчиво свети червеното око на светофара.

След няколко минути виждам, че е пресякла и несръчно тича към входа на училището. Сподиряна е от рояк деца и недвусмислените жестове на строго облечен мъж. Бялата ѝ шапка пада и се търкулва по стъпалата. Сред уличния шум различавам жизнерадостния звън на училищния звънец.

Ядосаните чирикания на двете врабчета под прозореца ми внезапно стихват. Поглеждам надолу - едното литна с хлебната троха в човката си и бързо се скри в спасителния листак на близката бреза. Другото прибра ненужно вече настръхналите си перца и с унили подскоци се изгуби под контейнера за боклук. Лек полъх поде една врабчова перушинка и тя кацна на перваза на прозореца пред мен.

Тъмен облак забули слънцето. Хлад пролази по плещите ми. Смачках недопушената цигара и затворих прозореца.

 

 

© Димитър К. Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2019, № 6 (235)