ГЛОБАЛИСТИЧНА РЕЦЕПТА ЗА ПАТРИОТИЗЪМ

Димитър К. Георгиев

web

Аз, живуркащият в Разград, евроатлантически ориентиран гражданин на света, точно три дни преди знаменателното седмо число на месеца, когато превеждат пенсиите, изпаднах в парична безпътица. Е, викам си - голяма работа! То кризи през главата ми са минали какви ли не, еле пък парични - чет нямат! Ще устискам и в тази! Хич да не се надяват, че може да ме сломят - напук на всичките им усилия ще им живея пък!

Я да взема да се поразходя малко, докато е видело. Няма начин, ще срещна тоз-оня - все старци на моя хал, то наоколо май само такива останахме. Ще се видим, ще се подпрем на бастуните, ще сравним финансовите рамки и кредитните рейтинги на нашата с водещите икономики по света, ще обсъдим руския газ и американската военна мощ, ще се възторгнем от светлите перспективи пред западните демокрации, ще разкрием връзката на английското кралско бебе Арчи с нашия княз Батенберг, ще се възхитим на поредната корекция на джуките на Алисия, ще се ентусиазираме едно хубавичко и... И кризата ще ми мине!

Чакай, рекох си, да облека някоя по-свястна дреха, че да не ме гледат хората с този размъкнат анцуг. Нахлузих панталона, запасах колана и като бръкнах в джоба... Опалянка! - 20 лева, на цяло! Нещо под шапката ми бръмна, устата ми изсъхна, почнах да примлясквам и да се задъхвам. Но аз си знам главата и набързо изгълтах още едно хапче за кръвното.

Ами сега? Ами сега - най-после! Да проверим доколко е вярна поговорката "Всяко чудо за три дни", но не в политически, а в съвсем конкретен, битов контекст. Не че досега не ми се е отдавала такава възможност, но винаги ми се налагаше да правя чудеса с 10 лева за четири, пет, че и повече дни. Обаче този път ще съм твърд - никакво отстъпление! За три дни - и толкоз!

Отидох в германския магазин Кауфланд. Купих си италианска брезаола, холандски домати, македонски краставици, гръцко сирене, швейцарски кашкавал, френски пипер, два турски лимона от Чили и една полска ябълка. От всичко по малко и старателно опаковано в албански кесийки. При това на промоционални цени и с девятки - голям късмет извадих! Белгийската ми количка за пазаруване се напълни с найлон, касиерката на касата доста се изнерви, докато ме таксува. 9,89 лева! Браво на мен! Рестото от 10 лева и 11 стотинки остава за експеримента с чудото за три дни.

Прибрах се по тъмно. Имах вкъщи малко румънско олио. Едва намерих рецептата. Направих онази, българската салата, известна като овчарска. Тогава ми дожаля за комшията. Ще му се обадя! Защо да не му направя едно добро на човека!? Дойде той и с благодарност вади кутия с цигари, която пазел за специални случаи. Запалихме по един английски ротманс, който преди се наричаше средец. Пуснахме си Азис. Аз налях по-щедра доза шотландско уиски от онова, дето ми го прати за Коледа сина, който работи в Испания.

Наздраве, Българийо!

Сръбваме с блаженство и гребваме от мезенцето, сръбваме и гребваме, сръбваме и гребваме... И като ни обзе един патриотизъм! Грабнахме ушития в Китай прашасал и избелял трикольор и го развяхме от терасата. В родолюбивото си опиянение така и не разбрахме как дръжката му се изплъзна от ръцете ни. Знамето полетя надолу, изчезна, изгуби се в чернилката на нощта. За миг само успяхме да зърнем как очите на трите короновани лъва от герба изведнъж се уголемиха и укорително се втренчиха в нас.

© Димитър К. Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2020, № 6 (247)