Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЪЛГОУХИЯТ ДЖИН1

Димитър К. Георгиев

web

Било през 1959 година - разказваше бай Юсеин, по прякор Курт2...

Юсеин Курт цял живот е пасъл овце и кози. Човек неграмотен - не може ни да чете, ни да пише, но пуши качак от ситно нарязани тютюневи листа като печка и знае достатъчно български, за да общува със съселяните си. Живее в прихлупена къщурка, направена от плетени пръти, запълнени с омесена кал и слама. Отвън е измазана с жълта пръст от пръстилниците до Андровия гьол, примесена с фъшкиите на сивото му магаренце, а отвътре - с вар. На двора, опряна на улубите, в които впряга магарето, е каручката с две колела. Двуколката има малък сандък от нерендосани дъски - колкото в него да се съберат бай Юсеин и жена му. Дворчето е без ограда, с хубава зелена трева и с утъпкана в нея криволичеща пътека към входа на къщицата. В дъното на двора няколко акациеви дръвчета пролетно време привличат с аромата си пчелите. Две стаички има домът му, с две отделни врати. В едната живее той с булката и сина си Шефкет, а другата е дам, в който през зимата настанява на топло магаренцето. Няма легла, няма столове - завивките и няколко възглавници са прибрани през деня до едната стена, а на другата е подпряна синията, на която се хранят.

Бай Юсеин е неук, не умее ни да чете, ни да пише, но природата го е надарила с две важни качества: способност да усеща превратностите на живота с инстинктите си и безкрайно да обича своя син. В Шефкет му е надеждата - той е обещаващ пехливанин. Наборва всеки, който излезе насреща му - на неговата възраст, че и по-големи. Като не могат по друг начин да обяснят неуспеха си противниците му съчинили версията, че Шевкет бил непобедим, защото майка му го кърмила, докато навърши седем години. Като станал за първи клас, бай Юсеин го записал в българското училище. Цяла седмица после ходжата ходел подире му и го кандърдисвал да прати Шефкет в джамийското медресе да учи корана, където ходели и други деца на мюсюлманите от селото.

Потеклото на бай Юсеин Курт, чувал той на младини от стари хора, било от заселници, дошли в Делиормана преди много години, някъде от египетските владения на Османската империя. Казвали, че били "Уста миллет" - племе на ковачи, подковачи и железари. Наричали се още фирони, защото някога били поданици на египетските фараони. Като дошли в Кьосе Абди старейшините му се съгласили да се заселят в селото, защото преценили, че такива майстори им трябват, но отказали на присламчилите се към тях просяци калайджии "яланджи ченгене", които после отишли в друго село.

На Шефкет бай Юсеин нищо не можел да откаже. Един ден Шефкет се появил със стар велосипед, немска "Мифа". В селото тогава нямало много колелета, а деца да ги карат било рядкост. "Мифа"-та било мъжко колело. Шефкет набързо се научил да го управлява с един пъхнат под рамката крак и да предизвиква завистта на малки и на големи.

Гледал бай Юсеин сина си и сърцето му тупало на пресекулки от гордост. "Аферим, аферим..." - мърморил си той под мустак така, че да не го чуе Шевкет, а цигарата му от лютив тютюн, увит с наплюнчен вестник, пущала доволно дим на тлъсти кълбета. Минават ден, два, три, а под стария каскет на Юсеин Курт все нещо бръмчи като щръклица и мира не му дава - като как става това чудо да бягаш с тези два чужди крака, без да паднеш? Да вземе да опита ли? Като се умори да тича подир овцете, той качва магарето, ама то е друго - магарето се крепи на четири крака и върви кротко, кротко... А Шефкет с колелото направо хвърчи! Срам - не срам - ще трябва да пита момчето си!

Шефкет му обяснил, че ако иска да кара колело, първо трябва да се научи да пази равновесие. Бай Юсеин не разбрал какво точно значи това, но не се издал и млъкнал, готов да се откаже. Но Шевкет, като го погледнал и се подсмихнал, хванал кормилото, стъпил с един крак на педала, а с другия се оттласквал от земята. Като се засилил седнал на рамката. Пред портичката на комшията направил рязък завой, вдигнал малко пушилка и се върнал. Бутнал колелото в ръцете на баща си и му казал да пробва. Бай Юсеин пуснал на земята овчарската тояга и се помъчил да повтори видяното, но нещо не се получавало. Повторил той и потретил даже, ама гърдите му заскрибуцали като ненакатранените оси на двуколката му и останал без дъх. Вода течала на вадички по гърдите му и докато я бършел с каскета, видял как Шевкет го наблюдава скришом и се хили. На бай Юсеин му идело да захвърли колелото и да го погне с тоягата, но не го направил и напсувал два-три пъти наум колелото. Полека-лека започнал да се крепи на педала и да усеща как лек ветрец го гали по запотеното си чело. Една тръпка почнала да минава през него, като онази, когато Танас Драгошина го почерпи с ракия от чучурката на казана. Хубаво, ама не иска той това, защото е нещо като вървежа на Топал Осман на куц крак, когато хлапетиите му вземат патерицата. Ще трябва да се научи да кара колелото седнал!

На другия ден на развиделяване тихичко се изхлузил от къщи да не го усетят и излязъл на пустата улица. Куцук-куцук, засилил се, качил се на колелото, но като се опитал да зъвърти педалите и - аха-а да се просне в пепелака. Не става и не става! Шефкет може, а баща му - не! Проклетия ще излезе тоз текерлек, по-голяма и от най-инатливото добиче.

Легнал си вечерта - върти се като червив и не може да заспи. Да се возиш на велосипед (днес чул тази дума от Шефкет) е хубаво нещо, мисли си бай Юсеин, ама много бързо свършва! Как да стане? Тогава се сетил за Излаза и едва дочакал да се съмне! Подбрал стадото и часове наред ходил подире му с колелото в ръце. По пладне овцете се укротили и налягали под сянката на стария дъб до гьола. Сред тях останало да стърчи и дремливо да се пази от мухите сивото му магаре. Най-после дошло време бай Юсеин да провери какво ще излезе от туй, дето го е намислил.

Излаза е един дол със стръмни брегове. Оставил бай Юсеин стадото да пладнува и избутал колелото на високото. После седнал на седалката, стиснал с две ръце кормилото, изплюл миризливия фас и се спуснал по стръмнината. Колелото полетяло, а на бай Юсеин му се искало да запее от кеф. Уха-а-а! Ама този шейтан тъй препуснал по нанадолнището, че направил вятър, който издухал каскета от главата му. Незапочнатата песен се затъкнала в гърлото му. Изведнъж колелото се превърнало във фучащ магарешки жребец, който хич не иска да го яздят, подскача все по-високо, рита и цепи въздуха с копита.

Какво да прави с това метално добиче? Стискал той с все сила дългите му уши, но не ще и не ще да се усмири този подивял джин! Още малко и двамата щели да цопнат в гьола.

За да не стане това с едната си ръка пуснал кормилото, започнал да потупва "жребеца" по рамката и да му се моли:

- О-о-о! О, чоджум! Дур, дур!... Дур, хайван!...3

Докато изрече последната дума колелото се завъртяло на една страна и бай Юсеин налетял на лениво преживящото стадо. Предното колело на велосипеда се ударило в една овца, той изхвърчал напред и се намерил проснат на земята лице в лице с друга. Стадото панически се разбягало, уплашило се и дребното му магаренце, което с пръцкане, свити уши и вирната опашка хвърляло къчове наляво и надясно. А бай Юсеин от курт се превърнал в беззащитна овчица и продължил несвястно да каканиже:

- О, чоджум! Дур, дур!... Дур! О, чоджум! Дур, дур!...

Докога е повтарял тази молитва и кога тя неизбежно е била последвана от един друг цветист израз, започващ на турски с "анна сана..." бай Юсеин не обяснява. Каквото станало - станало! Знаят само той, сивото му магаренце и овцете. Добре, че синините от премеждието по лицето и ръцете му много не личали, заради мургавата му кожа. Но нямало как да скрие куцукането подир стадото, което му напомняло лудешкото приключение повече от месец.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Джин - зъл дух, зла сила. [обратно]

2. Курт - от тур. kurt, kurdu - вълк. [обратно]

3. О-о-о! О, синко! Спри бе, говедо! [обратно]

 

 

© Димитър К. Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2019, № 11 (240)