* * *

web

Животът покрай нас минава
С горчиво черен вкус на мед
от стършели и от влечуги
Пътува времето край бреговете
на тази светлина, която ни изяжда
Стопени в нейния последен блясък
чертаем стъпки в пясъка
И все ни няма

Вълни изтриват светлината без остатък,
преди душите ни във себе си да влеят,
да ни разлистят с чисти пръсти
от лепнещата кал на суетата,
пространства и слънца
да ни поканят на вечеря

Звездите в нас са гладни, идат отдалече
Трапезата им е трохи от земна кал
Узряла нощ до бяло
Яде ли се душата ѝ,
преминала през нашия живот отровен
Готови сме вината си към нея да преглътнем
Сълзите ѝ безмълвно да изпием

© Антоанета Богоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2020, № 9 (250)