* * *

web

Живеем като небесни импулси,
пуснати от Всевишния в движение
за аромати на светлината
Дърво от огън е родената ни кръв в земята
Извадена главня на светло, да се вижда
Заровена в пръстта, запалва тъмнината
на гибелния свят, където сме родени
Изгубено и болно е пространството от време
Вулкани, изцедени срещу слънцето, души от огън
Сред тях е вятърът и само вятърът разказва
как пада свят след свят във сляпо огледало

Отиваме си като чуждоземни хора
Под нашите нозе и камъните плачат
Животът ни и хлябът са потънали в сълзите
В ръцете ни децата са ужасен дял в съдбата
Като добитък сме привели гърбове с надежда,
да влезем в светлото на някой ден като човеци

О, няма раждане, преди смъртта живота да докосне
И няма миг покой от жаждата на гладния за хляба
И няма свършване, камшикът е издигнат
Отровният му край предрича гибел
Животът на света е в смъртен ужас

© Антоанета Богоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2021, № 1 (254)