* * *

web

Все така ли земната стихия на отминал вятър
ще гони вятъра на старите морета
Ще носи прах и пепел за живота

За смъртта ще диша смърт,
а влюбените ще примамва
в целувката на залезите да зачеват

Не е ли странно, времето забързано да отминава
покрай нашите сърца изгубени и вечни,
незнаещи това, което следва

Далечен е светът от бликналата болка на душата,
разпръснала светилото от своята утроба по небето
За нас оставила тъга по пътя

Когато слезе слънцето към бездната на склона,
кръвта му ще направи образи на земни хора,
високи силуети за небесен полет

Пред тях ще диша миналото време
и влюбените ще примамва
в целувката на залезите да зачеват слънце

© Антоанета Богоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2021, № 1 (254)