* * *

web

Не е написано на книга
ще има ли живот надеждата ни, да живеем
И как изглежда пролетната дреха
на хилядите измерения в небето,
поели пътя в следващия полет

Къде е времето, вървяло във кръвта ни,
когато се е раждала зората нощем
От чии сокове се пренарежда светлината
и има ли душа денят, когато ни огрява
А ние капки свят с очи в небето
и капки кръв за корените на земята

Пристанищата ни вървят безкрайно и дълбоко
до другия си край в затворената бездна
Приехме светлината за пътека да ни води
С открити сетива си спомняме живота

Бездънна светлина, родена да е в сянка
Ранена голота на слънцето в очите
И няма следващ миг, където да поникне,
преди да пусне земен цвят,
преди да бъде корен

© Антоанета Богоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2021, № 1 (254)