Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Човекът в мен с умората ми крачи,
усмихнато и в плен от слънцето на здрача
Белеят отстрани на пътя ветровете
И свети тънък лъч, небето свети
Красива светлина, от времето пропита
А Бог ме чака там и идвам ли, ме пита
Самотен знак до мен е земното ми име,
уплашено като дете, почти незримо
Държим се за ръка, прегърнати и малки
Животът ни е суета и стара залъгалка
Любов и самота по пътища от грешки
Но всеки миг е свят в мечтата ни човешка
Възпяваме Духа и влизаме в съдбата
на капките роса в сонета на тревата
© Антоанета Богоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2020, № 9 (250)
|