Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕКАТА НА ЗВУЦИТЕ
web
И се сещам за китарата и пръстите,
които могат да погалят и нея, и мен.
Също и за реката на звуците -
дето потичат, подръпнеш ли струните.
Все още дете е вярата ми,
тръпне, попаднала в плен.
В невинните усмивки се крие
най-дълбоко очарование, или
проклетост...
© Анита Загорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2019, № 6 (235)
|