 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИТАЕНО
И става притаено,
небето се изпълва с мрак,
а устните - със светлина.
В моменти като този,
дори да те целуна,
не е грешка,
а откровение.
И облакът си има само хълбок,
с лице навярно в слънцето заровено.
И никой не съзира погледът му,
даряващ нежност, страст и... още нещо.
И перлите, които ще изсипе днес дъждът,
ще бъдат бисерната огърлица на нощта,
когато пред деня застане.
© Анита Загорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2019, № 6 (235)