Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДИШАНЕТО СПИРА
web
Опитвам се да те изплача,
а си заседнал в гърлото ми
и не мърдаш.
Рибя кост напряко,
дърво в потока,
хвърчило в клоните на елата.
Опитвам всячески да се разклатя
и да отприщя най-дълбокото на тялото си.
Така ми се прегръщаш и целуваш бясно,
че дишането спира, а плачът не идва.
© Анита Загорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.12.2019, № 12 (241)
|