КРАТКОСТИШИЯ - 1

web

съзвездия

на Христина Асенова

с теб
сътворихме света
с големия взрив
на сърцето
който го разпръсна
по цялото небе

*

в сърцето
ловува зимата
по тялото лятото
играе на руска рулетка
с останалите сезони

семейство

оставаме деца
без тях
не можем да
направим наши

жътварят

на Мартин Костов

за да те намеря
прекарвам ръце през
сухите облаци
и стигам там
където ни запомних
две кучета
в глутницата на вълка любов
ще се развихрим
на шестото пришествие
раздавайки жито
за дошлите
в края на молитвата

*

учим се от цветята
да растем сами
в градина от думи
в чиято кал
апокалипсисът
ще разцъфне

живот

времето
е безсмъртно чудовище
не ни остава
нищо друго
освен да направим
всичко

първичен инстинкт

смелост
означава
да се страхуваш
от себе си

*

в клетката
сърцето е корупция
любовта - престъпление
а царя на джунглата
седи на трона
до царя на небето
и пише стихове
за хранителната верига

никъде

само залезът
разказва
за празния поглед
на вълка
когато дописвам
луната

кръстоносен поход

убиецът използва
всяка част от жертвата
вярата също

икар

крилата се виждат
когато не гледаш слънцето

през останалото време
са неговата сянка

човек

животът е самота

и светът се разпада
в ръцете ти

любовта се прави от двама
смъртта също

наследство

растеш в прахта
която светът тъпче
и погребва времето

мъртвите пушат
цветята които растат
на гроба им
и гасят слънцето

вятърът ни разпръсва
по земята
и смъртта ни събира

ден на бащата

семейството е празна гара
по пътя към вкъщи
чакаш някой да се качи
заедно с теб
за да заминеш завинаги

сътворение

в нашата градина
не растат богове

вятърът отминава като времето
и мълчи

вечните празници

светът тежи
когато не очакваш
следващия ден
да умре в ръцете ти

самотата спасява

от светлина и събуждане
в отминал живот

звездите умират нощем

ръцете ти са небето
а очите - грабливи птици
оглозгали гледката

апокалипсис

отдавна умряхме
но не беше достатъчно

© Александър Арнаудов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.04.2019, № 4 (233)