Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОДЕРНА ПОЕМА
web
Светска поема, как да си живеем живота - въпрос -
Аз съм отегчен; аз съм есенно видение на село
А литературата е червей, загризал подземния път
През който ще потече водата за да роди плодове лятото.
Прашна фотография на пианото е открита по жива следа
В провинцията където родителите ни възпитават
Да опазим вярата - надяваха се, че така е по-добре
В големия град забавите са за отстраняване на съвестта.
Моята душа: модна жена за компания на всекиго
Момичетата не са религиозни нито цигулките са истински
Балерини цветя объркани балерини преобразени
Посочете ни тайната разсъблечена на листенцата памук.
На сцената мълчание, гола жена - в залата притеснения, но нито една
Искрена мисъл от която боли, нито един актьор загинал.
Чернилката на луната слиза (прелестно) като врабче по цигулка
И ако желаеш любима стига да искаш ще се бръкна в джоба за един каприз.
1934
© Тристан Цара
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2020, № 11 (252)
|