Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЛАС
web
Къща разрушена
Днеска се запитах
Ах, защо, защо ли
Тя не се обеси.
Лия, бяла Лия,
Нощ като френгия...
Ще се залюлееш като зряла круша.
И ще се разлаят
Уличните псета
Скоро ще разбудят
Цялата махла.
И ще викна вече:
"Гледай да не паднеш!"
Мисля да заключа
С катинара нов.
Бих поставил стълба
Бих те смъкнал долу
Като зряла круша
Като мъртва дева
Бих те сложил, Лия, на красиво ложе.
© Тристан Цара
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2020, № 11 (252)
|