БРАТОВЧЕДКЕ, МОМИЧЕ ОТ ПАНСИОН

web

Братовчедке, момиче от пансион, облечена в черно с бяла якичка,
Обичам те, защото си скромна и замечтана.
Ти си добра, плачеш и късаш писмата, които не разбираш
И съжаляваш, че си далеч от близките, за да учиш
При Калугерките, където е студено нощем.
Броиш дните до ваканцията
И виждаш наяве испанската гравюра,
Където инфантата или херцогинята на Браганса
Носи широка рокля и е като пеперуда, кацнала на венец.
Забавлява се като поднася храна на стражите, докато очаква своя рицар
По килима са изобразени папагали и разни други животинки,
Птички, паднали от небето,
Постлан е пред фотьойла, който е в траур,
А в нозете ѝ - трепереща хрътка с тънко тяло
Като хермелинова наметка, изтъркана по раменете.
Кучето копнее да го вдигне, но
Тя мисли за друго, погалва колието си,
Защото съзира своя рицар - и вече
Приближава до пейката, където е сестра Беатриче или Евелина,
Учителката по история или по гръцки и латински.
О, защо дните се влачат тъй мудно...
Листата падат като листи от календара;
Животът е тъжен, но все пак е градина!
И Инфантата или Херцогинята на Браганса
Пак заспива, изгубила надменността си - сякаш пак брои
Дните оставащи - до далечната ваканция.

И ето отново ти пиша писмо: Ma chere cousine
Je croyais hier entendre dans ma chamber ta voix tandre et caline.*

* Моя скъпа братовчедке,/ вярвам, че вчера ми се счу твоят глас в моята стая - нежен и спокоен (от фр.) (б.пр., О.С.).