ВСИЧКО, КОЕТО Е НУЖНО НА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

web

Пресичайки софийското поле,
чудим се на глас кой ли
е оставил сувенирчета от своето пътуване -
джапанки, празни консерви от маслини -
под седалката
на този стар и скърцащ влак.
Някое босо момиче е слязло, може би,
по стълбичките от вагона,
с изцапани от мръсотията пръсти,
оплакващо се, като дъщеря ми,
от "тъпите ми обувки";
или някой като приятелката ти, която носеше
във влака бира и дрехи
за зъзнещи и жадни стопаджии.
И влакът бавно запълзя, навреме,
за да видим като на калейдоскоп светлини
над виолетовата ви планина.
Натам си се запътила, към Витоша,
в деня, когато трябва да си тръгна,
но сега сочиш към
залеза, запуснати гари,
следи от пътеки, небето проблясва,
една върба прораства на автобусна спирка:
"Това е всичко, от което имаш нужда -
всичко нужно за едно стихотворение."
Права си, изглежда.
Селцата привечер, стари обувки -
правят пейзажа
на нещо, надявам се, по-голямо:
може би са знак за благодарност
за нещо, което се заражда
на това странно транзитно пътуване и не зная какво е.