Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОСТЕПЕННО ЗАПОЧВА
web
Пролетта се приближава
уж случайно като котка,
която вярва, че може
да върви на пръсти
по края на най-тънкия клон
на най-високото дърво.
Толкова е зелена,
наситена е с надежда,
толкова е наивна.
Все пак винаги се връща
и всеки път се усмихваме,
излизаме на улицата,
за да я поздравим
и да приемем
както винаги
нейните илюзии -
нейния подарък.
© Том Филипс
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2017, № 12 (217)
Други публикации:
Том Филипс. Unknown Translations / Непознати преводи. София: Скалино, 2016.
|