Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА ПИШЕШ В НЕПОЗНАТОТО

Том Филипс

web

Започнах да пиша стихотворенията в тази книга на български, защото исках да практикувам на един език, който учих при първото ми посещение в София през 2013 г. Докато учех от речника, съществително по съществително, глагол по глагол, прилагателно по прилагателно, се улових, че повтарям привидно несвързани поредици от думи - стая, неясен, гладен, цветя, мълчаливо - и те понякога подсказваха ситуации и образи или поне ми помагаха да изкова неочаквани връзки в мисълта си. Стихотворението "Прогноза за времето" например се появи, защото един ден се случи да уча думи за време, храна, дрехи - и поради някаква причина това породи идеята за прогноза за времето, написана не от метеоролози, а от любовта.

Когато превеждах тези стихотворения на английски, резултатът ме изненада. Бях опитал все пак да пиша на български (тоест опитвах да мисля/творя/фантазирам на български, а не да мисля първо на английски и след това да го превеждам на български), тъй че имах съвсем мъглява идея какво трябва да представляват преводите. Обаче веднъж преведени, те се оказаха доста по-различни от стихотворенията, които пиша на английски език - не само от гледна точка на предмета и лексиката, а и по форма, стил, перспектива и интонация. Оттук и заглавието на книгата: превеждането на стихотворенията на английски бе като да превеждам работата на някой друг, някого, когото не познавах.

Това, разбира се, се дължи до голяма степен на факта, че българският не е моят роден език. Има думи, идиоми, граматически структури, които аз все още просто не знам, тъй че когато пиша на български, мислите ми могат да вървят само в определени посоки - към територия, където аз имам български думи, за да изразя нещо. Вместо да бъде разочароващо обаче, това очевидно ограничение разкри най-различни нови възможности. Сякаш бях получил цял нов комплект от инструменти и материали за използване.

В същото време писането на български език ми откри нови начини на мислене относно самото писане. Вместо да седна и да си кажа "Днес ще напиша сонет за черешата в градината", аз трябваше да разбера какво пиша и онова, за което пиша. Трябваше да оставя езикът да ме води и да имам по-голямо доверие в него, отколкото навярно правя, когато пиша на английски. Може би това е още една причина защо в тази книга няма - както един приятел отбеляза - "типични Филипсови стихотворения".

За мен това е нещо добро. Защото, в края на краищата, е много лесно да попаднеш в капана на собствения си глас, да повтаряш неща, които си работил и преди, и разширяването на границите на удобната за теб зона - например като се опитваш да пишеш на език, чиито традиции и богатство едва сега започваш да оценяваш - е един от начините да се измъкнеш.

"Непознати преводи" обаче далеч не е самотно рисково начинание. Не бих могъл дори да опитам да я напиша без огромната помощ и подкрепа, които получавах, докато учех български език и неуверено показвах тези стихотворения на мои приятели, в Обединеното кралство и в България. Никоя книга не е продукт на една-единствена личност и в този случай има много хора, които изиграха някаква роля при нейното създаване, дали като ме насърчаваха да продължа, или като поправяха моите грешки при употребата на българските предлози. В частност бих искал да благодаря на Александър Шурбанов, Емилия Миразчийска, Росен Карамфилов, Юлияна Тодорова, Иво Хаджийски, Мира Владимирова, Юлия Кошаревска, Павел Цветков, Дейвид Кук и, преди всичко, на семейство Шидерови - на Василена, задето ме запозна с България за пръв път, и на Марина за портрета на корицата. Бих искал също така да благодаря на всички български поети, които великодушно ми позволиха да чета и превеждам техните работи на английски език и на редакторите на списанията, които публикуваха пътьом някои от стихотворенията в "Непознати преводи" - а именно Raceme, Black Sheep Journal, Various Artists and Ink, Sweat & Tears.

Както винаги, тези стихотворения са за Сара, Лидия и Самюъл.

Бристол, 2016

 

 

© Том Филипс
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2017, № 12 (217)

Други публикации:
Том Филипс. Unknown Translations / Непознати преводи. София: Скалино, 2016.