ИЗ "САГА ЗА ОРКНЕЙЦИТЕ"

web

Дръзва ли друг днеска в девет занаята
мене да надмине, майсторство да мери?
Пуловете местя, после книги зная,
руните разчитам и ковач съм рядък,
ските сръчно карам, стрелям със лъка си,
гребането даже горе-долу мога.
А добър съм също с арфата; и още
стихове нареждам, в тях съм и най-силен.

(Св. Роналд от Оркни, ок. 1150 г.,
по новия английски превод на Иън Крокат)

*

"Кой като тебе има красиво
съкровище от скъпо злато, стичащо се
по белите млечни рамене, бляскава
жено желана? Бях жесток,
орловите нокти в алено обагрях;
сега само свилени коси търся."

(Св. Роналд от Оркни за графиня Ерменгарда от Нарбон, 1152,
по английските преводи на Джордж Браун и Иън Крокат)

 

*

Как се стелят по вятъра стяговете,
с кръв опръскани! Ерлинг, страшният,
смело стреля, троши стоманата.
Дъното дирят вече диваците.
Копията ни се къпят в кървища,
сеят смърт сред сарацините.
Алените остриета яростно се впиват -
трупаме куп от трупове стъпкани.

(Св. Роналд от Оркни за приятеля си Ерлинг при плаването към Йерусалим, 1153,
по новия английски превод на Иън Крокат)

*

С грива от пяна е морският кон,
морското рало не пори полята!
Носи ни ниският съд по синята шир
към Константинопол. Там кралят
злато пази за нас, северняците!
Бързаме през буря от мечове,
вълчата паст винаги тъпчем с мръвки -
само смелчаци така се прославят.

(Св. Роналд от Оркни на връщане от Йерусалим, 1153,
по новия английски превод на Иън Крокат)

*

Смрад се стеле над плитчини солени.
Пет противни седмици пълзяхме
с вмирисани кораби вътре и вън
от залива Гримсби. Затуй - гледай! -
високо вдигнахме мачтата на водния
бор; към Берген бързаме. Еленът
на солените степи се бори с вълните,
бордът кънти; килът от болка стене.

(Св. Роналд от Оркни за морско пътешествие към Норвегия, ок. 1150,
по новия английски превод на Иън Крокат)