Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АКО
web
Ако спасиш се, когато те съдят,
Теб обвинили за своя провал;
Ако съмнения чуеш отвсъде,
Но се замислиш над тези слова;
Чакаш ли своя момент безотказно,
И, оклеветен, не станеш подлец,
И, мразен, не отговориш с омраза,
Ала и нямаш език на мъдрец;
Ако не те завладее мечтата;
И не превърнеш идеята в цел;
Ако посрещнеш Успеха, Бедата -
Тези големи измамници, смел;
Ако преглътнеш словата си силни -
Изопачени в капан за глупци;
Видиш граденото дълго в руѝни,
Почнеш градеж с похабени зъбци;
Ако заложиш богатството свое,
Казал "ези", а се падне "тура",
И въпреки туй останеш спокоен,
И нивга не спомниш тази игра;
Ако си стар, ала морните жили
Заставиш да служат като преди,
И тъй се държиш, без никакви сили,
Казал на своето тяло: "Бъди!"
Ако в тълпата останеш възвишен;
На върха си, държейки се земно;
Белези нямаш от враг и от ближен;
Всеки цениш, но не прекалено;
Ако в минутата невъзвратима
И за секунда не бъдеш в покой,
Щастие неизмеримо ще имаш:
Ще се наричаш Човек, сине мой!
ок. 1895
© Ръдиард Киплинг
© Димитър Димитров, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2020, № 3 (244)
|