ДО ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ

web

Тъй както майка ти те гледа
как играеш сред градинските дървета,
в ще видиш ти, да погледнеш стига,
през прозорците на тази книга,
далече колко кой ли знае,
дете в градина друга да играе.
Но не мисли въобще,
на прозореца почуквайки, че ще
те чуе. На играта в плен
оставя се и нощ, и ден.
Не вижда и не чува, ако се обадиш,
от книгата не ще го ти извадиш.
Отдавна, истина неоспорима,
порасна то и си замина.
Дете от въздух май това е,
в градината което си играе.