Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛЕДА

Рана Хамудда

web

Съществува странна връзка между ходжа Фарес и този люлеещ се стол, който стои в хола пред камината на неговия дом от цели 40 години. Някой му го бе подарил още когато са строили този дом, в който той живее и до ден-днешен.

Все още си спомня онова приятно и дълбоко чувство, което го обхвана, когато седна на него за първи път и започна да се люлее и да слуша скърцането му, сякаш бе музика, галеща слуха.

Оттогава винаги бърза да седне на него, когато е тъжен и потиснат. Заедно със звука от скърцането се пренася към друг, по-удобен и по-честен свят.

Това не е просто стол, а по-скоро топъл скут, който му предлага странен уют, като че ли е от плът и кръв.

Дълги години се е чудил на необичайното спокойствие и мир, които намираше винаги, когато сядаше на него.

Вероятно е свързано със строителството на този дом, си мисли той, но бързо се разколебава, тъй като има доста други неща, свързани с изграждането на дома, но с които няма толкова силна връзка, примерно тази голяма ваза, която също стои в дъното на хола, подарена му по същия повод.

Помисли отново. Може пък да е свързано с човека, който му е подарил стола.

Усмихва се и вика: "Щом не ми пука за вазата, която ми е подарил Хилал, най-добрият ми приятел, как така съм се привързал към този подарък? Аз дори не помня името на човека, който ми го подари!"

Така или иначе, тайната на този странен стол остана неразгадана за ходжата Фарес...

През една нощ, той се събуди потиснат, нещо тежeше на гърдите му и го задушаваше. Стана, както обикновено, и седна на любимия си люлещ се стол. Започна да се люлее и да се радва на скърцането му.

Леко-полека се понесе далече през тъмната нощ, осветена от слаба жълта светлина, а образът на младата му майка седеше на земята до дървено кошче, където сладко спеше едно детенце. Майката люлееше кошчето, а скърцането му се сливаше с ангелския й топъл глас, докато му пееше:

"Да пеем за гълъбите! Дано конникът се унесе и мирно заспи! Да пеем за гълъбите. Дано конникът се унесе и мирно заспи, мирно заспи…

Изчезна гласът от паметта. Остана само звукът от скърцащия люлеещ се стол.

Скоро той започна да забавя хода си, докато спря напълно.

На сутринта бе погребението на ходжата Фарес.

 

 

© Рана Хамудда
© Хайри Хамдан - превод от арабски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2018, № 8 (225)