Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Canto VI: РАЗДУШѢНИЕ1

web | Фантасмагория

Като човека, който горделиво
за първи път изкачва планина,
но самочувствието му се срива
полека-лека, понеже разбира,
че всичко е досадна рутина,

веднъж поел по стръмната пътека,
да не я напусне се старае
но следва с поглед билото, където
във скромна хижа, точно под небето,
ще си почине най-накрая,

който изгубил нерви и сили,
запъхтян, изтощен и съсипан,
колкото по-нависоко се вдига
и по-малко въздухът му достига,
толкоз по-страстен става в езика

който намира най-после, след време
точното място - венец на успеха,
влиза с несигурна стъпка, треперещ
но на земята се просва, уцелен
от неочакван удар в лицето,

който усеща как се плъзва в съня,
и замаян пропада надолу
фучи кат гюлле без контрол, през глава,
помита чукар след чукар с лекота
и се тръшва в полето отново

тъй бях тръгнал аз и обезателно
исках правно да притисна госта,
ала сметнах, че са недостатъчни
за дух човешките доказателства,
упорито не мръднах от поста.

Пазех все още надежда да стигна
края, към който вървях, затова
бясно доказвах сигурни истини
и всичко научено се опитвах
в една аксиома да събера.

Почвах простите си изречения
със следователно и защото.
Гънех се по сто начина целия
полусляп в мъглата от съмнения
и се чудех къде съм изобщо.2

Гракна той: - Тез евтините номера
не минават за заплаха вече.
Бъди хладнокръвен, дремни и ела
на себе си. Не съм и чувал неща
по-нелепи от твойте, човече.

Напомняш ми на един мой приятел,
който веднъж ужасно се разяри
и в спора тъй сгорещен се замята,
че двата му пантофа изгоряха.
Аз отвърнах: - Любопитно звучи.

- Да, любопитно е, знам, и прилича
най-вероятно на някакъв виц,
но е истина, в това ти се вричам,
както е вярно, че Тибс те наричат!
Аз казах: - Не ме наричат Тибс!

- Не те наричат Тибс! - извика силно
и някак си не много сърдечно.
- Не съм - отвърнах аз. - Моето име
е Тибетс3. - Тибетс? Да, но позволи ми,
та тогава ти не си човекът!

Ударът му върху масата строши
поне половината ми чаши.
- Защо не ми го каза още преди
четирийсет и пет минути, о, ти,
принце магарешки на всички глупаци?

Четири мили да минеш в дъжд и кал,
цяла нощ да си на задимено,
да откриеш, че не си струва труда
и отново да преживееш това,
си е наистина прекалено.

- Не говорù! - извика той, когато
взех да мърморя извинения.
- Кой може да изтърпи за слушател
човек без повече разум в главата
от гъсока за заколение?

Да ме оставиш тука да се мъча,
вместо да подскажеш с някакъв знак,
че това не е правилната къща.
Лягай си веднага, без да се мръщиш!
Що зяпаш логично като глупак?

- Удобно е вината да прехвърляш
върху мен по тоз фасонски начин.
А ти защо не ме попита първи
за името ми още, щом ме зърна? -
отговорих разгневен и мрачен.

- Разбирам, че малко си се уморил
от дългия преход пеша насам.
Но с какво те засегнах и наскърбих?
- Е, пуснах пàра. Признавам, че сгреших.
Не се получи зле, комай, дотам.

Наистина ми даде най-добрата
храна и виноприношение.
Бях жесток навярно, но понякога
вреда такива случки ми нанасят
и ме изкарват от търпение.

Признавам си, това бе моя грешка!
Подай ръка, старико Тъпоряп!
От името бях поразен възтежко,
но той го бе намерил за човешко
и аз не задълбах във същността.

- Лека нощ, стари Тъпоряп, когато
мен няма да ме има, може би
някой по-низък дух при теб ще пратят
да те държи вечно в ужас, така че
най-сладката ти дрямка да вгорчи.

Трикове му обясни, че не търпиш,
но ако злобее и се хили,
просто в ръка голяма пръчка хвани,
(внимавай да е здрава) и го цапни
по кокалчетата - да поцвили.

Стари хитрецо - небрежно подхвърлù, -
най-вероятно не си наясно,
че щом продължаваш тъй да се държиш,
май на друго хоро ще се веселиш.
Внимавай да не ти стане тясно!

Това е начинът да се поправи
Призрак с груби обноски, човече.
О, Небеса! Почва да просветлява!
Лека нощ, стари Тъпоряп, прощавай!
Кимна ми - и го нямаше вече.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Bicker - ромоля, карам се. [обратно]

2. Ето я отново любимата змиорка на Карол. [обратно]

3. Псевдоним на Чарлс Дикенс. През 1843 г. публикува новелата Коледна песен, в която три призрака се явяват на скъперника чичо Скрудж. Заглавието на английски е Christmas Carol. Почти като Луис Карол. Всеки дух може да се обърка. [обратно]

 

 

© Луис Карол
© Теменуга Маринова - превод от английски

=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2017, № 12 (217)