Canto VII: ПРИЗРАЧЕН СПОМЕН¹

web | Фантасмагория

Какво бе туй? Сънувах ли, не съм ли?
Или от доста време пия аз?
Сърдечно чувство в мене се промъкна
и седнах да хлипам дълго от мъка,
потрепвайки с мигли около час.

Какво му костваше да не припира?
Всъщност се съмнявам, аз ридаех,
че трябваше въобще да се прибира.
И кой е тоя Тибс да се провира
дет‘ не му е работата, накрая?

Ако Тибс е нещо подобно на мен,
(а такъв аз допускам да има),
сигурно няма да е свръхвъзхитен
завит във леглото, да е посетен
от някого в три и половина.

Ако Кост почне здраво да го върти
да скърца, тъй както беше нощес,
и с вик да налита, предричам дори
разправия, във която този там Тибс
на всяка цена ще вземе превес..

Когато проумях, че и да плача
не ще го върнат моите сълзи,
помислих, че е много подходящо
да си напълня спешно друга чаша
и да запея погребален химн.

"Нима, Дух скъп, си тръгна" - взех да вия.
"Бе най-фамилиарният в рода!
Прощавай, патицо, в мойта чиния!
О, сбогом, чай с препечени филии!
Със здраве, мои пури и лула!

Безцветен е животът ми и глупав,
а сладостният миг - случаен дар.
Щом, златно мое Кюлче, не си тука,
пò бива да ти казвам стара Тухло,
или Паралелепипеде стар."

И можех безконечно да римувам,
но запрях, макар и рязко някак,
защото след прекрасните ми думи,
усещах, че ще е абсурден
опитът ми да продължа нататък.

Така че със прозявка се завтекох,
към утрото желано бързешком
Заспах и насън посрещах до светло
Полтъргайст, Фея и Фетч съответно,
и Брауни, следван от Леприкон.

Години отминаха без досега
Призрак да видя - ни свестен, ни лош,
ала още отекват в мойта глава
тез, мило казани за сбогом слова:
"Спи, стари Тъпоряп! Спокойна нощ!"

БЕЛЕЖКИ

1. Sad Souvenaunce - тъжен спомен. Всъщност правописът е souvenance. И понеже не може да е толкова просто, подозирам, че трябва да сменя местата на буквите както правят децата, а nuance вече означава сянка. [обратно]

© Луис Карол
© Теменуга Маринова - превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.12.2017, № 12 (217)